— Лестър, мога да кажа, че почти със сигурност тук в прогимназия „Албърт Макриди“ има поне седемнайсет мъртви и много повече ранени. Информацията научихме от заместник-шериф, който поиска да остане анонимен. Взривното устройство вероятно е било в офиса на администрацията или в складово помещение близо до него. Ако погледнете нататък…
Той посочва и камерата покорно следва пръста му. Първоначално образът е размазан, но когато камерата спира да се движи и фокусира, Холи вижда, че експлозията е пробила голяма дупка в стената на сградата. Моравата е осеяна с пръснати във формата на дъга тухли. Докато гледа — вероятно заедно с милиони други, — мъж с жълта жилетка излиза от дупката, понесъл нещо на ръце. Нещо малко с гуменки. Не, с една гуменка. Другата явно е изхвърчала при взрива.
Камерата се връща на кореспондента и го хваща как си намества вратовръзката.
— От шерифското управление несъмнено ще дадат пресконференция по-късно, но в момента имат по-належащи задачи от това да информират обществеността. Вече започнаха да пристигат родители… Госпожо? Госпожо, може ли да ви задам няколко въпроса? Чет Ондовски от Канал 11.
Жената, която влиза в кадър, е невероятно пълна. Дошла е до училището без палто и пеньоарът ѝ на цветчета се издува около нея като кафтан. Лицето ѝ е мъртвешки бледо с изключение на ярките червени петна по бузите, косата ѝ е достатъчно чорлава, за да може рошавият Ондовски да изглежда сресан в сравнение с нея, пълните ѝ бузи блестят от сълзи.
„Не бива да показват тези кадри — мисли си Холи, — а аз не бива да ги гледам. Но те ги показват, а аз гледам“.
— Госпожо, детето ви тук ли учи?
— И синът, и дъщеря ми учат тук — отговаря жената и сграбчва Ондовски за лакътя. — Те добре ли са? Знаете ли, господине? Айрин и Дейвид Върнън. Дейвид е в седми клас. Айрин в девети. Наричаме я Дини на галено. Знаете ли дали са добре?
— Не знам, госпожо Върнън — казва Ондовски. — По-добре попитайте някой от полицаите, които поставят бариерите ето там.
— Благодаря, господине, благодаря. Молете се за децата ми!
— Разбира се — обещава Ондовски, когато тя се отдалечава забързано, жена, която ще извади голям късмет, ако до края на деня не получи сърдечен удар… макар Холи да предполага, че в момента сърцето ѝ е последната ѝ грижа. В момента сърцето ѝ е с Дейвид и Айрин, наричана на галено Дини.
Ондовски се обръща към камерата.
— Цяла Америка ще се моли за децата на госпожа Върнън и за всички деца от училище „Албърт Макриди“. Според информацията, с която разполагам до момента — не е пълна и е възможно данните да се променят, — взривът е избухнал към два и петнайсет, преди около час, и е бил достатъчно силен, за да счупи прозорците в радиус от километър и половина. Стъклата… Фред, можеш ли да покажеш тази шишарка?
— Ето, знаех си, че е шишарка — казва Пийт. Той се е привел напред и не откъсва поглед от телевизора.
Операторът Фред приближава обектива към люспите на шишарката или листата, или както там се наричат. Холи вижда парченца счупено стъкло. По едно дори като че ли има кръв, макар че се надява да е просто отражение от примигващите лампи на линейките.
Лестър Холт:
— Чет, това е ужасно. Истински ужас. Камерата се връща на Ондовски.
— Да, така е. Гледката е страховита. Лестър, искам да проверя дали…
Хеликоптер с червен кръст и надпис БОЛНИЦА МЪРСИ на корпуса каца на улицата. Косата на Чет Ондовски се разрошва от течението, породено от въртящите се перки, и той повишава глас, за да го чуят:
— Искам да проверя дали мога да помогна с нещо! Това е изключителна трагедия! Обратно към теб в Ню Йорк!
Лестър Холт се появява на екрана, изражението му е разтревожено.
— Пази се, Чет. Уважаеми зрители, продължаваме с обичайната си програма, но ще ви държим в течение относно тази извънредна ситуация по Ен Би Си на…
Холи взима дистанционното и изключва телевизора. Изгубила е интерес към телевизионното правосъдие, поне за днес. Не спира да мисли за отпуснатата фигура в ръцете на мъжа с жълтата жилетка. „Само с една обувка, само с една обувка — мисли си тя. — Нани-нани, синът ми Дани легна си да спи, едната си обувка само свали“. Ще гледа ли новините довечера? Вероятно. Не ѝ се иска, но няма да успее да се сдържи. Трябва да разбере точно колко са жертвите. И колко от тях са деца.
Пийт я изненадва, като я хваща за ръка. Холи по принцип не обича да я докосват, но в момента усещането ѝ е приятно.
— Искам да си спомниш нещо — казва той.
Тя се обръща към него. Изражението на Пийт е мрачно.
— Двамата с Бил предотвратихте нещо много по-страшно от това. Онзи изрод Брейди Хартсфийлд можеше да убие стотици на концерта, където се опита да взриви бомба. Може би хиляди.
— И Джером — казва тя тихо. — Джером също ни помогна.
— Да. Ти, Бил и Джером. Тримата мускетари. Успяхте да предотвратите онази трагедия. Но тази… — Пийт кимва към телевизора. — Някой друг е бил длъжен да предотврати нея.