— Двамата с Бил предотвратихте нещо много по-страшно от това. Онзи изрод Брейди Хартсфийлд можеше да убие стотици на концерта, където се опита да взриви бомба. Може би хиляди.
— И Джером — казва тя тихо. — Джером също ни помогна.
— Да. Ти, Бил и Джером. Тримата мускетари. Успяхте да предотвратите онази трагедия. Но тази… — Пийт кимва към телевизора. — Някой друг е бил длъжен да предотврати нея.
3
В седем часа Холи още е в офиса и преглежда фактури, които всъщност не се нуждаят от вниманието ѝ. Сдържа се да не пусне телевизора за новините в шест и половина, но още не ѝ се прибира вкъщи. Сутринта е очаквала с нетърпение да си вземе вкусно зеленчуково ястие за вечеря от „Мистър Чау“ и да го изяде, докато гледа „Красива отрова“, изключително недооценен трилър от 1968 г. с участието на Антъни Пъркинс и Тюздей Уелд, но в момента не ѝ е до отрови, пък били те и красиви. Отровила я е новината от Пенсилвания, а и все още не е изключено да пусне Си Ен Ен. Тогава няма да може да заспи и ще се върти в леглото до два, дори до три сутринта.
Като повечето хора в пропития от медиите двайсет и първи век, Холи е свикнала с актовете на насилие, които мъже (все още предимно мъже) извършват по религиозни или политически подбуди — най-често това са причините, — но случилото се в училището в малкото градче ѝ напомня твърде много за онова, което за малко да се случи в Центъра за култура и изкуство на Средния запад, където Брейди Хартсфийлд опита да взриви няколко хиляди тийнейджъри, и за случилото се пред Общинския център, където се вряза с мерцедес в тълпа хора, отишли да търсят работа, и уби… тя не помни колко точно. Не иска да си спомня.
Прибира папките — все някога трябва да се прибере вкъщи — и отново чува асансьора. Изчаква да види дали ще подмине петия етаж, но асансьорът спира. Сигурно е Джером, но тя все пак отваря второто чекмедже и хваща флакона вътре. Той има две копчета. Едното задейства оглушителна сирена. Другото пръска лютив спрей.
Джером е. Холи пуска флакона и затваря чекмеджето. Диви се (при това не за първи път, откакто той се е върнал от Харвард) колко висок и красив е станал. Не ѝ харесва четината около устата му, която той нарича „катинарче), но никога не би му го казала. Тази вечер обичайната му енергична походка е бавна и вяла. Поздравява я по навик със „Здрасти, Холибери“ и се отпуска тежко на стола, който през работно време е отреден за клиенти.
Друг път би го скастрила колко неприятен ѝ е този детински прякор — обичайна заядлива закачка между тях, — но не и тази вечер. Приятели са и тъй като Холи няма много приятели, се старае да се отнася добре с малкото, които има.
— Изглеждаш изтощен.
— Шофирах дълго. Чу ли новината за училището? Въртят я по всички радиостанции.
— Гледах „Джон Лоу“, когато прекъснаха за извънредна емисия. Оттогава я избягвам. Колко зле е положението?
— Съобщават за двайсет и седем жертви до момента, двайсет и три от тях деца на възраст между дванайсет и четиринайсет. Но броят им ще расте. Издирват още няколко ученици и двама учители, а десетина души са в критично състояние. По-зле е от Паркланд. Подсети ли те това за Брейди Хартсфийлд?
— Естествено.
— И мен. За хората, които уби пред Общинския център, и за онези, които щеше да убие, ако бяхме закъснели само с няколко минути за концерта на „Раунд Хиър“. Опитвам се да не мисля за това, казвам си, че тогава победихме, защото ако се замисля, ме побиват тръпки.
Холи познава много добре тези тръпки. И нея я побиват често.
Джером поглажда бавно едната си буза и в тишината се чува стъргането на наболата през деня брада.
— През втората си година в Харвард се записах на курс по философия. Споменавал ли съм ти?
Холи поклаща глава.
— Наричаше се… — Джером прави кавички във въздуха. — „Проблемът за злото“. Обсъждахме често концепциите за вътрешното зло и външното зло. Ние… Холи, добре ли си?
— Да — отвръща тя и е добре… но когато той споменава за външното зло, мислите ѝ веднага се насочват към чудовището, което с Ралф бяха проследили до последното му леговище. То се беше подвизавало под много имена и беше носило много лица, но тя винаги бе мислила за него просто като за
„Другия“, а от Другия едва ли имаше по-голямо зло. Не беше разказвала на Джером какво се бе случило в пещерата, известна като Мерисвил Хол, макар вероятно той да се досещаше, че там е преживяла нещо ужасно, много по-страшно от описаното във вестниците.
Той я гледа несигурно.
— Продължавай — подканва го тя. — Стана ми много интересно. — Самата истина е.