— Ами… с колегите постигнахме съгласие, че би могло да съществува външно зло, ако вярваш в идеята за външно добро…
— Бог — вмята Холи.
— Да. Тогава можеш да вярваш, че наистина съществуват демони и че те могат да бъдат прогонени с екзорсизъм, както и да вярваш в зли духове…
— Призраци — казва Холи.
— Точно така. Също и в проклятия, вещици, привидения и каквото още ти хрумне. Но в университета отхвърлят подобни идеи с насмешка. Отхвърлят с насмешка и самия Бог.
— Или самата Богиня — уточнява педантично Холи.
— Да, все тая, ако Бог не съществува, местоименията не са от значение. Така остава вътрешното зло. Предимно прояви на жестокост. Мъже, които пребиват децата си до смърт, серийни убийци като шибания Брейди Хартсфийлд, етнически прочиствания, геноцид, 11 септември, масови стрелби, терористични атаки като тази днес.
— Това ли казват? — пита Холи. — Че е терористична атака, може би извършена от ИДИЛ?
— Предполагат, но още никой не е поел отговорност.
Джером почесва другата си буза с другата си ръка, чува се стъргане, в очите му сълзи ли има? Холи смята, че наистина са сълзи, а ако той заплаче, тя също ще се разплаче, няма да се удържи. Тъгата е заразна, за съжаление.
— Само че ето какво смятам аз за вътрешното и външното зло, Холи. Според мен между двете няма разлика. Ти какво ще кажеш?
Холи обмисля внимателно всичко, което знае, и всичко, което е преживяла заедно с този млад мъж, с Бил, с Ралф Андерсън.
— Съгласна съм.
— Представям си го като птица. Голяма птица, проскубана и стоманеносива. Тя прехвърча ту тук, ту там, лети навсякъде. Влетяла е в главата на Брейди Хартсфийлд. Влетяла е в главата на онзи тип, който застреля сума ти народ в Лас Вегас. Ерик Харис и Дилън Клеболд, и в тях се е вселила птицата. Хитлер. Пол Пот. Птицата влита в главите им, а когато си свърши мръсната работа, отлита. Искам да хвана тази птица.
— Той стисва ръце и я поглежда, да, наистина са сълзи. — Искам да я хвана и да ѝ извия шибания врат.
Холи заобикаля бюрото, коленичи до него и го прегръща. Прегръдката е тромава, тъй като той седи на стола, но постига целта си. Бентът се отприщва. Когато Джером заговаря, притиснат до бузата ѝ, тя усеща дращенето на брадата му.
— Кучето е мъртво.
— Какво? — Едва успява да го разбере от хлипането.
— Лъки. Ретривърът. Когато онзи негодник, похитителят, не получил откупа, го разпорил и го изхвърлил в канавка край пътя. Някой го забелязал — още жив, но едва — и го откарал във ветеринарната болница в Янгстаун. Там кучето живяло още половин час. Лекарите не могли да го спасят. В крайна сметка се оказва, че не е бил късметлия, нали?
— Добре, Джером. — Холи го потупва по гърба. И на нея ѝ текат сълзи, примесени със сополи. Усеща как се стичат от носа ѝ. Гадост. — Успокой се, всичко е наред.
— Не е. Знаеш, че не е. — Той се отдръпва и я поглежда, бузите му са мокри и блестящи, брадата му е влажна. — Разпорили са корема на доброто куче и са го хвърлили в канавката с висящи черва — и знаеш ли какво е станало тогава?
Холи знае, но поклаща глава.
— Птицата е отлетяла. — Джером избърсва очи с ръкав. — Сега се е загнездила доволно в нечия друга глава и всичко започва отначало.
4
Малко преди десет Холи се отказва от опитите да чете и пуска телевизора. Гледа коментаторите по Си Ен Ен, но не може да изтърпи дърдоренето им. Иска конкретни новини. Превключва на Ен Би Си, където графика, придружена с мрачна музика, гласи: ИЗВЪНРЕДЕН РЕПОРТАЖ: ТРАГЕДИЯ В ПЕНСИЛВАНИЯ. Сега Андреа Мичъл води новините от Ню Йорк. Първо съобщава на американския народ, че президентът е публикувал в Туитър, че „мисли и се моли за пострадалите“, както прави след всеки подобен ужас: клуб „Пулс“, Лас Вегас, Паркланд. Тези празни приказки са последвани от актуализирани цифри: трийсет и един загинали, седемдесет и трима (боже, колко много) ранени, девет от които в критично състояние. Ако Джером е прав, това означава, че поне трима от пострадалите в критично състояние са починали.
— Две терористични организации, Хуските бунтовници и Тигрите за освобождение на Тамил Илам, са поели отговорност за бомбения атентат — съобщава Мичъл, — но източници от Държавния департамент отричат тези твърдения. Според тях взривът е по-скоро дело на един извършител, подобно на атаката в Оклахома Сити през 1995 година, когато Тимоти Маквей взриви мощна бомба във федералната сграда „Алфред П. Мъра“. Тогава загинаха сто шейсет и осем души.
„Сред които деца“, мисли си Холи. Да убиваш деца в името на Бог или някаква идеология, или и двете заедно — няма достатъчно страшен ад за извършителите на подобни дела. Сеща се за стоманеносивата птица на Джером.