— Но… — каза след малко, все още втренчен в екрана.
— Какво, господин Хариган?
— В ръцете на човек, който познава добре пазара, подобно нещо би могло… вероятно вече е… — Той се смълча замислено. След малко продължи: — Трябваше по-рано да науча за това. Фактът, че съм пенсионер, не е оправдание.
— А сега и второто — казах аз, твърде нетърпелив да чакам повече. — Нали се сещате за всички списания, които получавате? „Нюзуик“, „Файнаншъл Таймс“ и „Фордс“?
— „Форбс“ — поправи ме той, без да сваля очи от екрана. Напомняше ми за самия мен, когато бях четиригодишен и се взирах във вълшебната гадателска топка, която получих за рождения си ден.
— Да, точно така. Може ли да взема телефона за момент?
Той ми го подаде неохотно и бях сигурен, че в крайна сметка съм го убедил. Радвах се, но и малко се засрамих. Като човек, който е фраснал опитомена катерица по главата, когато се е приближила, за да вземе орех от ръката му.
Отворих Safari. Тогава браузърът беше много по-примитивен, отколкото е днес, но работеше добре. Въведох „Уол Стрийт Джърнъл“ в търсачката и след няколко секунди се отвори първата страница на вестника. Едно от водещите заглавия гласеше: КАФЕНАТА КРАВА ЗАТВАРЯ ОБЕКТИ. Показах му го.
Той погледна, после взе вестника от масата до фотьойла, където бях оставил пощата, когато пристигнах. Прегледа първата страница.
— Тук не пише нищо по въпроса.
— Защото вестникът е от вчера — казах аз. Винаги взимах пощата на идване към къщата, а писмата винаги бяха увити в пристегнатия с ластик брой на „Уол Стрийт Джърнъл“. — Вестникът винаги пристига с един ден закъснение тук. — А по празниците пристигаше с два дни закъснение, понякога с три. Нямаше нужда да му казвам това; той винаги мърмореше по въпроса през ноември и декември.
— Това днешният брой ли е? — попита той, вперил очи в екрана. После погледна датата в горния край. — Днешният е!
— Да. Пресни новини, а не остарели, нали?
— Пише, че има карта на обектите, които ще затворят. Можеш ли да ми я покажеш? — Определено изглеждаше алчен за знания. Малко се уплаших. Споменал беше за Скрудж и Марли; почувствах се като Мики Маус във „Фантазия“, когато използва заклинание, което не разбира добре, за да съживи метлите.
— Сам можете да го направите. Просто плъзнете пръст по екрана, ето така.
Показах му. Първоначално той плъзна пръст твърде силно и го издърпа твърде далеч, но след това схвана как се прави. Всъщност ориентира се по-бързо от баща ми. Намери правилната страница.
— Я виж ти! — удиви се той. — Шестстотин магазина! Ето затова ти обяснявах колко нестабилен е… — Млъкна, взрян в миниатюрната карта. — Югът. Повечето от затворените магазини са на юг. Югът е като ветропоказател, Крейг, почти винаги… Трябва да се обадя в Ню Йорк. Борсата ще затвори скоро. — Понечи да стане. Обикновеният телефон се намираше в другия край на стаята.
— Можете да се обадите от този телефон — казах аз. — Това му е основната функция. — Поне по онова време беше. Натиснах иконата със слушалката и се появи клавиатурата. — Просто наберете номера, който искате. Натискайте цифрите с пръст.
Господин Хариган ме погледна с блеснали сини очи под рунтавите побелели вежди.
— Наистина ли мога да се обаждам, дори тук от тази пустош?
— Да. Връзката е страхотна, благодарение на новата кула.
Имате четири чертички.
— Чертички ли?
— Няма значение, просто се обадете. Ще ви оставя да говорите на спокойствие, само помахайте през прозореца, когато…
— Няма нужда. Разговорът ще е кратък и не е тайна.
Той докосна цифрите колебливо, сякаш очакваше да задейства експлозия. После, също толкова колебливо, вдигна телефона до ухото си и потърси с поглед одобрението ми. Кимнах насърчително. Той се заслуша, заговори с някого (първоначално твърде високо), а после, след кратка пауза, говори с някой друг. Тъй че видях с очите си как господин Хариган продаде акциите си в „Кафената крава“, трансакция, възлизаща на кой знае колко хиляди долара.
След като приключи, успя сам да се върне на началния екран. От него отново отвори Safari.
— „Форбс“ тук ли е? Проверих. Нямаше го.
— Но ако търсите конкретна статия във „Форбс“, за която знаете, вероятно ще я намерите, защото някой вече я е публикувал.
— Публикувал…?
— Да, ако искате някаква информация, Safari ще я потърси. Само трябва да я въведете в полето. — Отидох до стола му и въведох в търсачката „Кафената крава“. Телефонът се замисли, след което изплю няколко резултата, сред които беше статията в „Уол Стрийт Джърнъл“, заради която той се беше обадил на брокера си.