1745 г.: След четиригодишен напрегнат труд се убеждава, че е пред прага на успеха. Излага пред благородниците две парчета месо от пуйка с филийка хляб по средата. Работата му е отхвърлена от всички освен от Дейвид Хюм, който долавя предстоящата поява на нещо велико и го насърчава. Окуражен от дружелюбието на философа, той се заема отново с удвоена енергия за работа.
1747 г.: Останал без средства, той не може да си позволи да работи повече с печено и пуйки и преминава на шунка, тъй като е по-евтина.
1750 г.: През пролетта прави демонстрации с три последователни филийки от шунка, наредени една върху друга; това поражда известен интерес преди всичко сред интелектуалните среди, но широката публика остава безучастна. Три филийки хляб, поставени една върху друга разширяват неговата известност и още преди появата на зрелия му стил Волтер праща да го повикат при него.
1751 г.: Пътува за Франция, където драматургът философ е постигнал интересни резултати с хляб и майонеза. Двамата се сприятеляват и започват кореспонденция, която прекъсват рязко, тъй като на Волтер му се свършват пощенските марки.
1758 г.: Все по-честото му приемане от онези, които формират общественото мнение, му осигурява поръчка от кралицата за „нещо по-специално“ във връзка с официален обяд с испанския посланик. Той се труди денонощно, изгаря стотици чертежи и най-сетне в 4 часа и 17 минути на 27 април 1758 г. създава произведение, което се състои от няколко парченца шунка, притиснати отгоре и отдолу с две филийки ръжен хляб. В изблик на вдъхновение гарнира произведението си с горчица. То моментално произвежда сензация и на неговия изобретател възлагат приготовлението на всички съботни обеди до края на годината.
1760 г.: Успехите следват един след друг: създава „сандвичи“, наречени така в негова чест, с печено говеждо, с пиле, с език и почти всякаква възможна студена закуска. Не се задоволява с повтарянето на изпитани вече рецепти, търси внимателно нови идеи и изнамира комбинирания сандвич, за който получава Ордена на жартиерата.
1769 г.: Живее в имение в провинцията, посещават го най-великите хора на века: Хайдн, Кант, Русо и Бен Франклин отсядат в неговия дом, някои от тях се наслаждават на забележителните му творби на самата маса, а други си правят поръчки.
1778 г.: Макар физически да остарява, продължава да се стреми към нови форми и пише в дневника си: „Работя дълго през студените нощи и препичам всичко, за да се стопля“. Към края на годината топлият му сандвич с месо и само една филийка хляб предизвиква истински скандал с разголената си откровеност.
1783 г.: За отпразнуване на шейсет и петия си рожден ден създава кюфтето, после обикаля големите столици на света и лично прави кюфтетата в концертните зали, препълнени с въодушевени негови почитатели. В Германия Гьоте предлага да им сервират кюфтета върху кифли — идеята очарова графа и той пише за автора на Фауст: „Този Гьоте е голям човек“. Забележката доставя голямо удоволствие на Гьоте, макар че през следващата година двамата скъсват интелектуалните си връзки поради различия в схващанията си за недопеченото, средно опеченото и добре изпеченото кюфте.
1790 г.: На ретроспективна изложба на неговите творби в Лондон внезапно му прилошава от болки в гърдите и всички смятат, че ще умре, но той се съвзема достатъчно за да наблюдава изграждането на огромен сандвич от група талантливи негови последователи. Паметникът е открит тържествено в Италия и предизвиква истински размирици, но остава недооценен от всички освен от няколко критици.
1792 г.: Заболява от деформация на коленните стави, не успява да се излекува и умира в съня си. Погребват го в Уестминстърското абатство и хиляди скърбят за смъртта му. На погребението му големият немски поет Хьолдерлин обобщава постиженията му с неприкрито благоговение: „Той освободи човечеството от топлия обяд. Всички сме му безкрайно благодарни“.
Смъртни схватки
Действието на пиесата се развива в спалнята на Нат Акерман в двуетажната му къща някъде в Кю Гардънс. Стаята е застлана с мокет. В нея има огромно двойно легло и голяма тоалетна маса. Обзаведена е в изискан стил, прозорците са с тежки завеси, по стените висят няколко картини и един не много привлекателен барометър. При вдигане на завесата се чува тиха музика. Нат Акерман, плещест и шкембест петдесет и седем годишен производител на облекло лежи на леглото и дочита утрешния брой на „Дейли Нюз“. Облечен в хавлия и с чехли, чете край нощната лампа, закачена на бялата табла на леглото. Наближава полунощ. Внезапно чува шум, сяда в леглото и обръща поглед към прозореца.