Смъртта: Не гледам. Само ги подреждам. На колко затваряме играта?
Нат: На четири. Да не искаш да затваряш?
Смъртта: Кой казва, че искам? Попитах само на колко затваряме?
Нат: А аз те попитах само има ли нещо, на което да се надявам?
Смъртта: Играй.
Нат: Нищо ли няма да ми кажеш? От тук къде отиваме?
Смъртта: Отиваме ли? Никъде няма да ходя — ти ще се строполиш на пода като чувал с картофи.
Нат: О, нямам търпение! Боли ли?
Смъртта: Става за миг.
Нат: Ужасно! (Въздиша.) Човек тъкмо се обединява с „Модист Ориджинъл“…
Смъртта: Четири точки. Добре ли е?
Нат: Затваряш ли?
Смъртта: Може ли с четири точки?
Нат: Не, защото имам две.
Смъртта: Шегуваш се.
Нат: Не се шегувам, ти загуби.
Смъртта: Господи! Аз пък мислех, че държиш шестиците.
Нат: Не. Ти раздаваш. Пиша си двайсет точки. Раздавай.
Смъртта раздава.
Нат: Та значи ще падна на пода, а? А не може ли да стоя на канапето, когато се случи?
Смъртта: Не може. Играй.
Нат: А защо да не може?
Смъртта: Защото падаш на пода! Остави ме на мира! Не мога да се съсредоточа.
Нат: Защо трябва на пода? Само това питам! Защо всичко да не стане, когато съм близо до канапето?
Смъртта: Ще направя всичко, което мога. Ще играеш ли най-сетне?
Нат: Човек да не попита нещо! Напомняш ми Мо Левковиц. И той е инат като теб.
Смъртта: Напомнял съм му Мо Левковиц! Аз съм най-страшната личност, която може да си представи, а му напомням Мо Левковиц! Какъв е той, кожар ли?
Нат: Де да беше и ти кожар като него. Печели осемдесет хиляди годишно! Пасмантерист. Има собствена фабрика. Две точки.
Смъртта: Какво?
Нат: Две точки. Затварям. Ти какво имаш?
Смъртта: Какво ли нямам.
Нат: При това пики.
Смъртта: Много бъбриш!
Отново раздават и продължават да играят.
Нат: Какво имаше предвид преди малко като спомена, че това ти била първата задача?
Смъртта: Как ти прозвуча, а?
Нат: Какво искаш да кажеш, че никой досега не е тръгвал натам?
Смъртта: Естествено, че са ходили, но не с мен.
Нат: А с кого?
Смъртта: С други.
Нат: И други ли има?
Смъртта: Разбира се. Всеки има свой собствен път.
Нат: Изобщо не съм го знаел.
Смъртта: А защо да го знаеш? Кой си ти, че да го знаеш?
Нат: Какво искаш да кажеш? Да не би да съм нищо?
Смъртта: Не си нищо. Ти си производител на дрехи. Откъде ще знаеш вечните тайни?
Нат: Какво говориш? Печеля добре. Изучих две деца. Единият работи сега в рекламата, а другият е женен. Имам собствен дом. Карам крайслер. Жена ми има всичко, което си пожелае. Слугини, палто от норки, ходи на почивки. Тъкмо сега е в Идън Рок. Петдесет долара на ден, понеже иска да е близо до сестра си. Чака ме и аз да ида при нея следващата седмица, така че какво си мислиш — че съм някой пройдоха ли?
Смъртта: Добре, добре. Много си докачлив.
Нат: Кой е докачлив?
Смъртта: А ти как щеше да погледнеш, ако и аз се обиждах толкова лесно?
Нат: Да не би да съм те обидил?
Смъртта: А не каза ли, че съм те разочаровал?
Нат: А ти какво очакваш? Да дам прием в твоя чест?
Смъртта: Не говоря за това. Имам предвид само себе си. Бил съм нисък, бил съм такъв, бил съм онакъв.
Нат: Казах, че приличаш на мен. Просто разсъждавах на глас.
Смъртта: Добре, добре, раздавай!
Продължават да играят отнякъде се прокрадва музика, светлините избледняват докато всичко потъва в мрак. Светлините отново се усилват времето е напреднало и играта е свършила. Нат изчислява резултата.
Нат: Шейсет и осем… сто и петдесет. Е, губиш.
Смъртта: (унило гледа картите). Хем си помислих да не я чистя тази деветка. Проклета да е!