МУЗИКОЛОГИЯ III: Флажолет. Студентът се обучава в свирене на „Янки Дудъл“ на дървена свирка и напредва бързо до Бранденбургските концерти. После се връща бавно към „Янки Дудъл“.
ОЦЕНКА НА МУЗИКАТА: За да „чуе“ правилно велико музикално произведение, човек трябва: 1) да знае родното място на композитора; 2) да различава рондото от скерцото и да го потвърди на дело. Важно е отношението. Усмихването е недопустимо, освен ако композиторът не е мислил да пише смешна музика като в „Тил Ойленшпигел“ — произведение, което изобилства с музикални шеги (макар че най-хубавите партии се изпълняват от тромбона). Ухото също трябва да бъде тренирано, защото този наш орган лесно може да се въведе в заблуждение посредством лошото поставяне на стерео говорителите и да се накара да си мисли, че е нос. Включени са и други предмети, като: тактуването и потенциалните му възможности на политическо оръжие; григорианското песнопение: кои монаси са спазвали ритъма.
ДРАМАТУРГИЯ: Най-важното в драмата е конфликтът. Обрисуването на героите също е много важно. Както и онова, което говорят. Студентите научават, че дългите и скучни монолози не са ефектни, докато кратките и „смешните“ изглежда се приемат добре. Изучават се основите на психологията на публиката: Защо пиеса относно някое старо симпатично действащо лице, наречено „дядка“, често пъти не е така интересна в театъра, както да фиксираш настойчиво темето на седящия пред теб, с цел да го накараш да се обърне? Изучават се също така интересни черти от историята на театъра. Преди откриването на курсива например сценичните бележки често са били вземани за реплики и великите актьори са произнасяли „Джон става и прекосява сцената“, което, естествено, е водело до объркване, а в отделни случаи и до ужасни критични забележки. Това явление се анализира подробно и студентите изучават избягване на грешките. Препоръчително четиво — „Шекспир — не са ли това четири жени?“ от А. Ф. Шулт.
УВОД В ОБЩЕСТВЕНАТА ДЕЙНОСТ: Курс, предназначен за обучаване на обществени дейци, които възнамеряват да работят „на открито“. Изучавани предмети: организиране на улични банди в баскетболни отбори и обратното; спортните площадки като средство за предотвратяване на младежката престъпност; дискриминация; разрушеното семейно огнище; как да постъпим, ако ни ударят с верига от велосипед.
ЙЕЙТС И ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО. СРАВНИТЕЛНО ПРОУЧВАНЕ: Поезията на Уилям Бътлър Йейтс се анализира на фона на правилната грижа за зъбите.
(курсът е за ограничен брой студенти.)
Хасидически приказки
С тълкуване от изтъкнат учен
Един мъж вървял чак до Елм, за да поиска съвет от равина Бен Кадиш, най-светия от всички равини през деветнайсети век и навярно най-досаден мърморко в цялото Средновековие.
— Кажи ми, равине — рекъл човекът, — къде мога да намеря мир?
Хасидът го огледал хубаво и отвърнал:
— Погледни зад теб, бързо!
Мъжът се обърнал, а равинът Бен Кадиш го халосал по тила със свещник.
— Този мир стига ли ти? — ухилил се той и понамести ярмулката на темето си.
В тази приказка се задава тъп въпрос. Но освен въпроса тъп е и мъжът, който се е разкарвал до Елм, за да го зададе. Не че Елм е бил чак толкова далеч, ала по-добре да си бе спестил ходенето. Защо му е трябвало да занимава Бен Кадиш с глупости, сякаш той си е нямал други кахъри? По онова време равинът бил затънал в дългове към комарджии, а някоя си госпожа Хехт на всичкото отгоре твърдяла, че уж той бил истинският баща на едно от децата й. Значи смисълът на тази приказка е, че оня тип нямал какво друго да прави, та се мотаел тук и там и вдигал кръвното на хората. Ето защо равинът го фраснал по чутурата, което според свещените книги е най-деликатния начин да се изрази загриженост. В близък до този вариант на същата приказка равинът скоква като обезумял върху раменете на мъжа и с татуировъчна игла изографисва историята на Рут върху носа му.
Равинът Радиц от Полша бил много нисък, пък с дълга брада. Говорело се, че с чувството си за хумор той предизвикал много погроми. Веднъж един от неговите ученици го попитал:
— Кого е обичал Бог повече — Моисея или Авраама?
— Авраама — отвърнал духовникът.
— Да, но Моисей е извел израилтяните до Обетованата земя — рекъл ученикът.
— Добре, тогава Моисея — съгласил се духовникът.
— Разбрах, равине, въпросът беше глупав.