Равинът Йекел от Занс, който имал най-добрата дикция в света, докато друговерец не му откраднал звукоусилващите гащи, сънувал три нощи поред, че ако си направи труда да иде до Борки, ще открие там голямо съкровище. Сбогувал се той с жената и децата и поел на път, като казал, че ще се върне след десет дни. Две години по-късно го открили в Уралските планини, където скитосвал и въртял любов с една панда. Премръзнал и изпосталял, преподобният бил върнат вкъщи, където се освестил с помощта на гореща супа и телешки бут. След вечеря той разказал какво му се било случило. На три дни път от Занс го нападнали диви номади. Като разбрали, че е евреин, го накарали да прекрои всичките им спортни сака и да стесни панталоните им. Но тази гавра им се сторила недостатъчна, та взели, че му напълнили ушите с кисел и ги запечатали с восък. Накрая равинът успял да избяга и тръгнал към най-близкия град, но се озовал в Урал, защото се срамувал да попита за пътя.
След като разказал тази история, равинът станал и отишъл да си легне, а под възглавницата си открил съкровището, за което бил тръгнал. Обзет от религиозен екстаз, той паднал на колене и отправил благодарствени слова към Бога. След три дни той отново скитал из Урал, този път обаче в заешки костюм.
Това истинско шедьовърче е ярък пример за абсурдността на мистицизма. Равинът сънува три нощи поред. Ако от Десетте Божи заповеди извадим Петте книги на Моисей, остават пет. Ако от тях извадим братята Яков и Исав, остават три. С подобна аритметична логика равинът Ицхак Бен Леви, най-великият еврейски мистик, успя да направи двоен базов удар петдесет и два дни поред на бейзболния стадион „Акведукт“ и още се препитава от държавна социална помощ.
Кореспонденцията Госаж — Вардебедян
Скъпи ми Вардебедян,
Преглеждайки тазсутрешната си поща, бях неприятно изненадан, когато установих, че ми връщат писмото до теб от 16 септември, в което ти съобщавах моя двайсет и втори ход (кон на e4) Причината е дребен пропуск от моя страна, а именно — забравил съм да пиша в адреса името и местожителството ти (Фройд не прощава никому, нали?), както и да залепя марка на плика. Не е тайна, че напоследък съм много разстроен от сътресенията на фондовата борса, но въпреки че на гореспоменатата дата сривът в цените на акциите на „Амалгамна антиматерия“ доведе до изваждането им веднъж завинаги от котировките на Уолстрийт и брокерът ми изхвръкна от там като костилка от задник, не желая да оправдавам с това небрежността и безграничната си разсеяност. Сгафих, признавам си. Прости ми. Че не си забелязал липсващото мое писмо, личи и от лекото ти объркване, което отдавам на прекалената ти амбициозност, но Бог е свидетел, че всички правим грешки. Така е в живота… и в шаха.
Е, след като разкрихме грешката, време е да направим една простичка поправка. Ако бъдеш така добър да преместиш моя кон на e4, мисля, че може да продължим играта вече в по-логичен вариант. В писмото ти, което получих тази заран, ми обявяваш шах-мат, но се опасявам, че си жертва на голяма заблуда, защото, ако преразгледаш позициите в светлината на днешното ми уточнение, ще разбереш, че твоят цар е пред падане, тъй като е оголен и притиснат от моите кръвожадни офицери и няма къде да бяга. Какво пък, миниатюрните войни също имат своите преломни моменти. Ето как съдбата, този път в лицето на службата за загубени писма, те свари неподготвен и обърна битката в моя полза. Още веднъж те моля да приемеш искрените ми извинения за фаталното недоглеждане и с нетърпение чакам следващия ти ход.
Прилагам и моя четирийсет и пети ход: конят ми взема твоята царица.
Госаж,
Получих тази сутрин писмото ти с твоя четирийсет и пети ход (конят ти уж взема моята царица), както и предългото ти обяснение за объркването в кореспонденцията ни в средата на септември. Да видим дали съм те разбрал правилно. Ти твърдиш, че конят ти, който разкарах от дъската още преди седмици, сега трябвало да е на e4 според писмо, загубено по пощата преди двайсет и три хода. Не съм и подозирал за тази грешка, а и добре си спомням твоя двайсет и втори ход, с който, ако не се лъжа, ти постави топа си на d6, пред моята царица, където той впоследствие бе посечен жестоко, и с това гамбитчето ти приключи трагично.