В момента на e4 е моят топ и тъй като нямаш вече коне, независимо от изгубеното по пощата писмо, не виждам с каква фигура би могъл да вземеш царицата ми. При положение че всичките ти фигури са блокирани, реших, че молиш да поставя царя ти на f4 (единственият ти възможен ход), което си позволих да направя, и контрирам с моя четирийсет и шести ход — вземам ти царицата и давам шах на царя ти. Така писмото ти придобива по-ясен смисъл.
При това разположение на силите смятам, че оставащите до края на партията ходове са много прости и тя ще приключи светкавично.
Вардебедян,
Току-що приключих с разгадаването на новата ти бележка — онази, с която ме уведомяваш за своя погрешен четирийсет и шести ход. Според него ти вземаш моята царица от квадратче, на което тя не стои от единайсет дни. След търпеливи размишления мисля, че разбрах причината за твоето объркване и недооценяване на обективните факти. Преместването на топа ти на e5 е също толкова невъзможно, колкото да има две еднакви снежинки. Ако благоволиш да си припомниш деветият ход на партията, ще видиш, че взех топа ти още тогава. Всъщност при тази дръзка самопожертвователна комбинация ти направо обезглави центъра на атаката си, което ти коства и двата топа. Откъде се появиха те отново на дъската?
Предлагам ти да поразмислиш върху моята трактовка за това, какво всъщност се е случило: Скоростното развитие на играта и бясното разчистване на фигури около двайсет и втория ход са те извадили от равновесие и в желанието си да отървеш кожата не си забелязал, че писмото с отговора не идва, и си направил два последователни хода, което е малко нечестно от твоя страна, не мислиш ли? Това вече е свършен факт, при това доста назад във времето, и ще е непосилно, ако не и невъзможно, да се върнем на позициите преди него. Ето защо смятам, че най-добрият начин да поправим грешката е, като ми позволиш сега аз да направя два последователни хода. Танто за танто.
Така че първо вземам твоя офицер с моята пешка. А след това, понеже царицата ти остава незащитена, също я изваждам от строя. И вече мисля, че може да довършим партията без проблеми.
Искрено твой Госаж
П. П.: Прилагам схема за точното разположение на фигурите в този момент, за да можеш да се ориентираш в ендшпила. Както забелязваш, царят ти е в капан, абсолютно незащитен и самотен в средата на дъската. Желая ти всичко най-хубаво. Г.
Госаж,
Днес получих писмото ти и въпреки че смислените разсъждения в него не са много, успях да разгадая откъде идва пълното ти объркване. Приложената схема показва ясно, че през последните шест седмици сме играли две абсолютно различни партии: аз съм се придържал към ходовете, упоменати в кореспонденцията ни, а ти си действал, както ти изнася, вместо да се съобразяваш с реда и правилата. Двайсет и вторият ход с коня, който уж се бил изгубил по пощата, е просто невъзможен, тъй като въпросният кон тогава се намираше в ъгъла и според описаната от теб посока на движение трябваше да изскочи извън дъската и да „кацне“ на масичката.
Що се отнася до предложението да ти дам право на два последователни хода, за да компенсираме уж загубения по пощата, ще ти кажа, че не си познал. Приемам първия (позволявам ти да вземеш офицера ми), но не мога да се съглася с втория и понеже е мой ред, контрирам като вземам царицата ти с моя топ. Твърдението ти, че съм нямал топове, не означава нищо за мен, защото само с един бегъл поглед върху дъската установявам, че те са си там и действат хитро, дръзко и много резултатно.
Накрая, за схемата, която ми изпрати. На нея разположението на силите върху дъската е изцяло плод на твоето въображение и показва колко произволно местиш фигурите. За такава игра могат да ти завидят само чавките в зоологическата градина. Макар да е забавно, това разкрива, че не си научил нищо от книгата „Нимцович за шаха“, която измъкна от библиотеката скрита под пуловера. Не отричай, защото видях как я сви. Предлагам ти да разучиш схемата, която аз ти пращам, и да прередиш фигурите според нея, за да можем да довършим що-годе в приличен вид партията.
Вардебедян,
Тъй като не желая да протакам създадената вече бъркотия (напълно осъзнавам, че неотдавнашното боледуване е поразмътило иначе здравия ти разум и те е откъснало от действителността), използвам възможността да разсека неприятния възел на обстоятелствата, преди да е станало късно и преди да стигнем до изводи, достойни единствено за Кафка.