Всъщност онова, което е попречило на Метерлинг да довърши дълго обмисляната книга с поезия, е била нещастна любов, което личи от известния четвърти списък.
7 чифта шорти
6 носни кърпи
6 юнашки фланелки
7 чифта черни чорапи (без колосване)
През 1884 г. Метерлинг срещнал Лу Андреас-Саломе и изведнъж, както виждаме, е започнал да се пере всеки ден. Запознал ги Ницше, който казал на Лу, че Метерлинг е или гений или идиот и я помолил, ако може, да разбере кое от двете. По онова време специалните 12-часови поръчки за пране ставали все по-популярни на континента, особено сред интелектуалците, и Метерлинг приветствал нововъведението. Ако не друго, услугата поне се извършвала в срок, а Метерлинг просто бил влюбен в точността. На срещи винаги отивал по-рано — понякога с дни преди уречения час, та се налагало да му търсят стая и да го настаняват. Лу също обичала всеки ден да получава чисто пране. Радвала се на пратките като малко дете и често извеждала Метерлинг на разходка в гората, където заедно разопаковали току-що пристигналия вързоп. Тя обожавала неговите юнашки фланелки и носни кърпи, а шортите му направо боготворяла. Веднъж писала на Ницше, че шортите на Метерлинг са най-върховното нещо, което някога била виждала, по-върховно дори от „Тъй рече Заратустра“. Ницше реагирал на това като истински джентълмен, но винаги завиждал на Метерлинг заради бельото му и казвал пред приятели, че го намирал „крайно хегелианско“. Лу Саломе и Метерлинг скъсали след Големия петмезен глад през 1886 г. и докато той не й простил, тя никога не пропускала да отбележи, че в „неговия мозък има места, по-гладки и от изопнат болничен чаршаф“.
6 юнашки фланелки
6 чифта шорти
6 носни кърпи
Петият списък е вечната загадка за изследователите най-вече защото в него изобщо липсват чорапите. (Години по-късно Томас Ман бил дотам обсебен от този въпрос, че написал цяла пиеса, посветена на него — „Чорапите на Моисей“, която, без да иска, изпуснал през решетката на един отходен канал. Без майтап!) Защо този литературен гигант така внезапно изхвърля чорапите от седмичния си списък за пране? Това в никакъв случай не е признак за наближаващата му лудост, както твърдят някои, въпреки че по онова време в поведението на Метерлинг вече са се забелязвали някои странности. Все си мислел, че някой го преследва или че той преследва някого. На близки приятели казвал, че имало правителствен заговор да бъде открадната брадичката му, а веднъж на почивка в Йена цели четири дни не могъл да произнесе друга дума освен „патладжан“. Все пак тези пристъпи са били откъслечни и не обясняват изчезването на чорапите. То не е свързано и с желанието му да се изкара по-велик от Кафка, който за кратък период от живота си престанал да носи чорапи заради глождещото го чувство за вина. Айзенбуд обаче ни уверява, че Метерлинг си носел чорапите. Само че престанал да ги дава за пране! А защо? Защото точно тогава се сдобил с нова хазайка — фрау Милнер, която се съгласила да му ги пере на ръка. Този жест така трогнал Метерлинг, че той завещал на жената цялото си богатство, което се състояло от една черна шапка и малко тютюн. Тя е и увековечена като Хилда в сатиричната му алегория „Божествената кръв на мама Брант“.
Очевидно личността на Метерлинг е започнала да се разпада преди 1894 г., ако се съди по шестия списък,
25 носни кърпи
1 юнашка фланелка
5 чифта шорти
1 чорап
и няма нищо чудно в това, че тъкмо тогава той започва да посещава Фройд. С него се бил запознал преди години във Виена на постановка на „Едип цар“. Ледена пот избила Фройд и се наложило да го изнесат от залата. Сеансите им преминавали доста бурно ако се вярва на записките на Фройд, и Метерлинг се държал враждебно. Веднъж той заплашил психоаналитика, че ще му колоса брадата. Често споменавал, че Фройд му приличал на неговия перач. Лека-полека на бял свят излезли необикновените взаимоотношения между Метерлинг и татко му. (Изучаващите Метерлинг вече знаят за баща му — дребен чиновник, който се надсмивал на сина си, сравнявайки го с наденица.) Фройд записал един много показателен сън, разказан му от Метерлинг: