Разбирайки, че не си достатъчно джентълмен, за да ми дадеш два последователни хода в замяна на твоите, не бих допуснал на четирийсет и шестия да взема с пешка офицера ти. Според твоята си схема тези две фигури са поставени така, че това да не възможно. Явно трябва да се съобразяваме с правилата не на Световната федерация по шахмат, а на Боксовата комисия на щата Ню Йорк. Не се съмнявам в конструктивността на намерението ти да разкараш царицата ми, но бих искал да те предупредя, че не те очаква друго освен пълна катастрофа, когато така своеволно си присвояваш правото да променяш правилата и ми се правиш на диктатор, прикривайки тактическата си немощ зад двуличие и агресивност. Впрочем ти самият разгроми същия този навик на световните ни лидери в своя труд „Дьо Сад и ненасилието“.
За голямо мое съжаление играта продължи през това време и сега не мога да разбера на кое квадратче искаш да сложа коварно похитения ми кон. Затуй предлагам да оставим нещата в ръцете на боговете, ще си затворя очите за тази несправедливост и ще го върна на дъската на мястото, което ти решиш, че му подхожда. Това ще внесе допълнителна интрига в нашата малка схватка. Ето моя четирийсет и седми ход: вземам коня ти с топа.
Госаж,
Не мога да се начудя на прелюбопитното ти писмо! Толкова е добронамерено, сдържано и носи всички елементи на онова, което при някои кръжоци за групова терапия минава за желание за общуване. И все пак от него лъха нещо, което Жан-Пол Сартър с удоволствие нарича „нищожност“. Още при първия прочит бях поразен от дълбокото чувство на отчаяние, с което е пропито. Напомня ми за дневниците на обречени и изгубени полярници или на писмата на германски войници от фронта при Сталинград. Завладяващо е разпадането на чувствата пред лицето на жестоката истина, яростта на отчаянието, осъзнаването, че надеждата е била мираж, и трескавото изграждане на хилави буфери пред наближаващата поголовна сеч.
Та така, приятелю, след като почти цяла седмица размишлявах над налудничавите оправдания в писмата ти и се опитвах да подредя нещата, стигнах до извода, че играта е пред окончателния си завършек. Царицата ти отлетя, та се не видя. Можеш да я цункаш за последно. Същото сполетя и двата ти топа. За единия си офицер можеш направо да забравиш, защото го взех. А другият е толкова встрани от главния театър на бойните действия, че по-добре го отпиши още сега, за да не те заболи сърцето, когато го прегазя както луда крава телето.
Що се отнася до коня, който изгуби така безславно, но отказваш да предадеш, върнах го на единственото логично място на дъската, с което се получи една от най-невероятните ситуации, откакто персийците са измислили тази игра за развлечение. Той е на f2 и ако понапънеш сивото си вещество, може би ще установиш, че тази толкова скъпа за тебе фигура сега блокира единствения път за бягство на царя ти от моята „вилица“. Ето как твоята лакомия се оказа в моя полза! Конят, върнат насила, провали твоя ендшпил.
Местя царицата на b3 и след един ход си мат.
Вардебедян,
Явно постоянното умствено напрежение при защитата на безнадеждни позиции е затормозило функциите на мисловното ти апаратче и си поизгубил представа за действителността. Не ми остава друго, освен да приключа набързо партията и така да облекча гърчовете на немощното ти мозъче, преди съвсем да си се побъркал.
Конят… ами да! Слагам го на d6. И шах!
Госаж,
Офицер на d5. Шах и мат.
Съжалявам, че тази игра така те озори, но за твое успокоение ще ти кажа, че няколко местни гросмайстори хлъцнаха от почуда, като видяха какви прийоми използвам. Ако искаш реванш, ти предлагам да поиграем на думички — едно ново за мен хоби, в което прохождам и едва ли ще спечеля толкова лесно.
Вардебедян,
Топ на g8. Шах и мат.
Вместо да се мъчиш да разбереш как така те спипах по бели гащи, приемам с удоволствие поканата ти за една игра на думи, тъй като продължавам да мисля, че си свестен човек (кога ли ще се излекувам от това добродушие?). Така че приготви си буквичките. Тъй като на шаха ти бе с белите фигури и имаше предимството за първи ход (ако знаех, че си такъв лапнишаран, щях да ти дам още няколко хода преднина), сега аз ще играя първи. Седемте букви, които избирам, са: А, Е, Ъ, Н, Р и З — безнадеждна комбинация дори за най-ерудираните. За щастие обаче имам богат речник, необятни литературни познания, благодарение на които открих етимологичен ред в това, което за по-неграмотните не е нищо друго освен буквен миш-маш. Моята първа дума е ЗА НЪЕРО. Провери я в речника. После я разположи хоризонтално, като поставиш Е в централното квадратче. Смятай внимателно и гледай да не пропуснеш удвояването на резултата за успешен първи ход и петдесетте точки бонификация за оползотворяване на всичките седем букви. Така резултатът става 116 на нула за мен.