Хелмхолц ме покани да остана за вечеря. Седнахме край огромна дъбова маса, за която той твърдеше, че му била подарена от Грета Гарбо, макар че тя самата не знаеше това, пък и отричаше да познава Хелмхолц. Типичната вечеря на доктора се състоеше от огромно количество стафиди, щедри порции свински рибици и консерва сьомга. След като се нахранихме, дъвкахме джоджен и Хелмхолц извади да ми покаже колекцията си от лакирани пеперуди, ала съвсем се вкисна, като разбра, че не могат да летят.
По-късно, в дневната, се разположихме удобно да попушим пури. (Хелмхолц забрави да запали своята, но така усърдно дърпаше, че тя видимо се скъсяваше.) Разговорихме се за някои от най-забележителните случаи на Майстора.
— Имаше един Йоахим Б. Беше около четирийсетте и не можеше да влезе в стая, в която има виолончело. По-лошото бе, че ако се озовеше по някакъв начин в стая с виолончело, не можеше да излезе, докато някой с фамилно име Ротшилд не го помолеше да стори това. На всичко отгоре Йоахим Б. заекваше. Но не когато говореше. Заекваше само когато пишеше. В негово писмо думичката „но“ например би изглеждала така: „ннннннннно“. Това страдание много го измъчваше и той бе опитал да се самоубие, като се задуши, увивайки се в огромно парче креп. Излекувах го чрез хипноза и човекът си заживя нормално. Само дето по-късно постоянно си самовнушаваше, че среща кон, който го съветва да се захване с архитектура.
Хелмхолц ми разказа и за зловещия изнасилвач В., който едно време държеше цял Лондон в ужас.
— Изключително необикновена проява на перверзия. Не можеше да се отърве от сексуално видение, в което няколко антрополози се гаврят с него и го карат да обикаля в кръг с извити навън крака. Това според неговите признания му доставяло огромна сексуална наслада. Той си припомни, че като дете тайно зърнал как слугинята на родителите му целувала водни лилии, което му се сторило много еротично. Когато бил вече юноша, го наказали, задето лакирал главата на брат си, ала бащата, бояджия по професия, бил повече притеснен от факта, че го бил минал с четката само веднъж. В. нападнал първата си жертва, когато бил на осемнайсет години, и оттогава години наред изнасилвал по половин дузина жени всяка седмица. Единственото, с което можех да му помогна чрез моята терапия, бе да заменя агресивността му с по-приемлив за обществото навик. След което, като срещнеше нищо неподозираща жена, той не й се нахвърляше, а вадеше от джоба си голяма риба камбала и я размахваше под носа й. Някои от потърпевшите бяха отвратени, но това им спестяваше насилието, а имаше и такива, които признаваха, че това преживяване било обогатило неимоверно житейския им опит.
12 април. Този ден Хелмхолц не се чувстваше добре.
Беше се изгубил из ливадите и бе паднал върху някакви круши. Налагаше се да пази леглото, но седеше изправен и дори се разсмя, като му казах, че имам абсцес.
Разговаряхме по теорията за обратната психология, която му била хрумнала малко след смъртта на Фройд (Според Ърнест Джоунс смъртта на Фройд предизвикала окончателния разрив между Хелмхолц и Фройд и след това двамата почти не си говорели.)
По онова време Хелмхолц бил измислил експеримент, при който, щом дръннел с едно звънче, стадо бели мишлета понасяли госпожа Хелмхолц през вратата навън и я оставяли седнала на бордюра. Той разработил много подобни опити и ги зарязал чак след като едно куче, тренирано да отделя лиги по даден знак, не го пуснало да влезе в дома си по празниците. Понякога, макар и немного често, му приписват авторството на класическата творба „Безпричинното кикотене при северноамериканските елени“.
— Да, аз основах школата по обратна психология. Всъщност стана съвсем случайно. С жена ми се бяхме настанили удобно в леглото, когато изведнъж ми се допи вода. Тъй като много ме мързеше, помолих госпожа Хелмхолц да ми донесе. Тя отказа с оправданието, че била уморена, защото цял ден брала нахут. Започнахме да спорим кой да донесе вода. Накрая рекох: „Не ща вода. Дори изобщо не съм жаден“. Като чу това, жената скочи и ми каза:
„А, така ли? Значи не щеш вода? Много лошо“. Веднага изтърча и ми донесе пълна чаша. Понечих да обсъдя тази случка с Фройд на фестивала на психоаналитиците в Берлин, но той участваше в тандем с Юнг в надбягването на три крака и не го интересуваше друго освен състезанието. Чак години по-късно открих начин да прилагам този принцип срещу депресия и успях да излекувам великия оперен певец Дж. от ужасното предчувствие, че един ден ще свърши в кош за отпадъци.