18 април. Заварих Хелмхолц да подрязва розови храсти.
Той обичаше да говори надълго и нашироко за красотата на цветята, които обичаше, защото „не те врънкат за пари“.
Разговаряхме за съвременната психоанализа, която Хелмхолц смяташе за мит, поддържан жив от фабриките за кушетки.
— Остави ги тези модерни психоаналитици! Дерат кожи. По мое време самият Фройд лекуваше за пет марки. Ако му дадеш десет, хем ще те лекува, хем ще ти изглади панталона, а за петнайсет ще ти разреши ти да лекуваш него плюс правото да избираш от два зеленчука. А сега? Трийсет долара на час! Петдесет долара на час! Че то кайзерът получаваше едва дванайсет и четвърт за това, че е кайзер! И трябваше да ходи пеш на работа! Ами продължителността на лечението? Две години! Пет години! Ние едно време, ако не можехме да излекуваме пациент до шест месеца, му връщахме парите и го водехме на музикални викторини, където щеше да спечели я махагонова купа за плодове, я комплект резци за гравиране от неръждаема стомана. Спомням си, че винаги можеше да познаеш неизлекуваните пациенти на Юнг, защото той им подаряваше препарирани панди.
Вече вървяхме по градинската алея, когато Хелмхолц мина на други теми, които представляваха интерес за него. Той бе неизчерпаем извор на прозрения и успях на крак да запиша няколко от тях.
За човешкото състояние: Ако човек беше безсмъртен, представяте ли си каква щеше да е сметката му при месаря?
За религията: Не вярвам в отвъдния живот, но си нося кат бельо за смяна.
За литературата: Цялата литература е бележка под линия към Фауст. Понятие нямам какво искам да кажа с това.
Убеден съм, че Хелмхолц е велик, много велик мъж.
Вива Варгас!
Откъси от дневника на един революционер
3 юни. Вива Варгас! Днес излязохме в планината. Разгневени и отвратени от начина, по който продажният режим на Аройо експлоатира малката ни страна, изпратихме Хулио в двореца със списък на нашите оплаквания и искания, обмислени добре и според мен съвсем неизпълними. Оказа се обаче, че претъпканата с ангажименти програма на Аройо не му позволявала да се лиши от времето, през което му веели с палмови листа над главата, за да приеме нашия любим бунтовнически пратеник, и вместо това го препратил към своя министър, който заявил, че ще проучи внимателно петицията ни, но преди това искал да види колко дълго ще издържи Хулио усмихнат с глава, потопена в разтопена лава.
Тъй като се натрупаха много обиди, подобни на тази, най-накрая решихме да вземем нещата в свои ръце под вдъхновеното ръководство на Емилио Молина Варгас. Ако това е предателство, то нека поне го сторим, както трябва, крещяхме по улиците.
За зла участ бях се топнал в горещата вана, когато дойдоха да ми кажат, че полицията ще довтаса всеки момент, за да ме обеси. С разбираема пъргавост изскочих от банята, но стъпих на мокър сапун и се изпързалях през цялата къща, та чак по външните стъпала, докато не спрях стремителния полет със зъбите си, които се посипаха по земята като дъвки „Чиклетс“. Бях гол-голеничък и насинен, но инстинктът за самосъхранение ми диктуваше да действам светкавично — метнах се на Дявола, моя верен жребец, и нададох победоносен рев! Конят се изправи на задните си крака, аз се свлякох по гърба му, тупнах на земята и си строших няколко ребра.
Не стига това, ами едва бях изминал двайсет метра пеш, когато се сетих за печатарската машина. Не ми се щеше да оставя такова мощно политическо оръдие — а още повече улика, — та се върнах да я взема. По закона за всемирната гадост пресата се оказа по-тежка, отколкото изглеждаше, и повдигането й бе работа за кран, а не за колежанче, което тежи петдесет и пет килограма с мокри дрехи.
Полицаите ме завариха с ръка, защипана от машината, която си печаташе на воля дълги откъси от произведения на Маркс върху голия ми гръб. Не ме питайте как успях да се измъкна и да скоча през прозореца в задния двор. За голям мой късмет се изплъзнах от хайката и жив и здрав стигнах в лагера на Варгас.