1 август. Въпреки че трябва да сме благодарни на съдбата — няма съмнение за появилото се известно напрежение тук, в щаба на бунтовниците. Дребни неща, забележими само за окото на наблюдателните, показват, че зрее подмолно недоволство. Да оставим това, че няколко от бойците ни се изпонамушкаха в зачестилите напоследък междуособни кавги. Но опитът ни да оберем склад с муниции, за да се превъоръжим, завърши с истински провал, след като сигналната ракета на Хорхе се възпламени преждевременно в джоба на панталона му. Охраната ни разгони като пилци всичките, с изключение на Хорхе, който бе заловен след дълго препускане из двайсетината помещения като топче във флипер. Вечерта в лагера, когато сервирах гущера, партизаните се разбунтуваха. Няколко се нахвърлиха върху мен, повалиха ме на земята, а Рамон започна да ме налага с черпака. Бог се смили и ме избави като прати гръмотевична буря, която отне живота на трима души. Артуро не прецени добре степента на раздразнение и когато дрънна първите акорди на своята „Гуантанамера“, няколко души без грам музикален слух го хванаха и го отведоха зад една скала, където го накараха насила да си изяде китарата.
На положителната страна на везните натежа фактът, че след много неуспешни опити пратеник на Варгас успял да сключи интересна сделка с ЦРУ. В замяна на безпрекословната ни вярност към тяхната политика за вечни времена те поели задължението да доставят не по-малко от петдесет печени пилета.
Варгас смята, че може би малко прибързано е предвидил триумф през декември, и даде да се разбере, че окончателната победа на революцията може да отнеме още известно време. Много странно наистина, но той вече не зяпа с часове военните карти и схеми и разчита повече на астрологическите книги и гадаенето по птичи черва.
12 август. Обстановката рязко се влоши. По волята на съдбата гъбите, които толкова внимателно набрах за да разнообразя менюто, се оказаха отровни и макар поразяващият им ефект да се състоеше само в леки стомашни конвулсии, много от бойците го взеха прекалено насериозно. Не стига това, ами ЦРУ се разколеба във възможностите ни да осъществим революцията и покани Аройо и министрите му на помирителен обяд в „Улфис“ на Маями Бийч. Това, както и подарените на режима двайсет и четири бомбардировача, Варгас изтълкува като лек намек за промяна в предпочитанията на американците.
Бойният ни дух все още изглежда доста висок и макар че дезертьорството се засили, вече бягат само онези, които могат да ходят. Дори Варгас се е оклюмал и май засвири друга музика. Сега той смята, че животът при Аройо всъщност не е толкова лош, и се чуди дали да не преориентира останалите в наличност хора — в смисъл да зарежат революционния идеал, да сформират оркестър и да свирят румба по сватби и забави. Междувременно проливните дъждове довлякоха земни свлачища и едно от тях отнесе братята Хуарес, както си спяха. Изпратихме емисар при Аройо с поизменен списък на исканията ни, като специално внимавахме да зачеркнем пасажите, в които се настояваше да капитулира безусловно, и на тяхно място сложихме извадки от рецепта за гущер с праз, спечелила международна награда. Чудя се какво ще излезе от всичко това.
15 август. Превзехме столицата! Ето невероятните подробности: След продължителни обсъждания и умувания бойците решиха чрез гласуване да използваме и последната си надежда и да организираме самоубийствена мисия. Разчитахме този изненадващ ход да ни даде нужното преимущество над превъзхождащите ни сили на Аройо. Докато се промъквахме през джунглата към двореца, гладът и умората изпиха голяма част от решимостта ни и приближавайки целта на главния удар, решихме да променим тактиката и да видим дали пък работата няма да стане, като преклоним глава. Предадохме се на дворцовата стража, която под дулата на насочени пушки ни закара пред Аройо. Диктаторът поразмисли над облекчаващото вината обстоятелство на доброволното ни предаване и заяви, че не се е отказал от намерението си да изкорми Варгас, но останалите сме щели да минем метър, като само ни одерат живи. Преразглеждайки положението си в светлината на тази нова идея, едва не напълнихме гащите и като по даден знак хукнахме във всички посоки да се спасяваме кой както може, а стражарите се чудеха по кого да стрелят най-напред. За нула време с Варгас се озовахме на втория етаж и търсейки скривалище, се шмугнахме в будоара на мадам Аройо, която заварихме на калъп с девера й. Те се смутиха. Братът на Аройо измъкна револвер и гръмна. Но без да знае, с това си свое действие той даде сигнал за атака на отряд наемници, пратени от ЦРУ да ни избият в планината, в замяна на което Аройо бил обещал да разреши на американците да отворят лавки на „Макдоналдс“. Наемниците, които също бяха много объркани от криволиците в американската външна политика, по погрешка нападнаха двореца. Аройо и хората му заподозряха ЦРУ в измама и насочиха оръжията си срещу агресорите. В този момент се провали заговор за покушение срещу Аройо, подготвян дълго време от няколко маоисти, тъй като заложената от тях бомба в пуйката с кестени се взриви преждевременно. Експлозията изтърбуши лявото крило на двореца и наниза съпругата и брата на Аройо на две стърчащи греди.