Грабнал куфар с швейцарски банкови сметки, Аройо хукна през задния изход към личния си самолет „Лиър“, който винаги го чакаше в пълна готовност. Пилотът успя да излети под дъжда от куршуми, но притеснен от главозамайващия на събитията, обърка нещо ръчките и машината полетя към земята. След броени секунди тя се разби с гръм и трясък в лагера на наемниците, чиито редици мигновено оредяха и те се предадоха.
През цялото това време Варгас, нашият любим водач, бе възприел хитрата тактика на изчакване: стоеше като истукан, полунаведен до камината, имитирайки статуя на прислужник негър със съответната дегизировка. Когато бойното поле бе разчистено, той се промъкна на пръсти в главната канцелария и взе властта, като пътьом спря за малко пред кралския хладилник, за да си направи сандвич с шунка.
Празнувахме до зори и всички се натаралянкахме. После разговарях с Варгас за това, колко сложно нещо е да се управлява една страна. Макар все още да вярваше, че свободните избори са най-важното нещо при демокрацията, той все пак предпочете да изчака, докато хората се пообразоват, та да знаят как се гласува. За времето дотогава разработи на прима виста доста ефективна система на управление, основаваща се на божествената монархия, и възнагради моята вярност, като ми разреши да седя от дясната му страна, когато се храни. Имах и друго задължение — да следя за изрядната чистота в тоалетната.
Как бе открито и как се използва фалшивото мастилено петно
Няма доказателства западният свят да е познавал фалшивото мастилено петно преди 1921 г., въпреки че Наполеон, както е известно, много обичал да се забавлява с бъзикня, скрита в дланта — малко устройство, което при допир предава вибрации, подобни на електрошоковите. С дружелюбна усмивка Наполеон подавал височайшата си ръка на гостуваща особа от чужбина, раздрусвал с бъзикнята дланта на нищо неподозиращата жертва и след това избухвал в кръшен императорски смях, докато изчервеният тъпчо се гърчел, доставяйки огромно удоволствие на целия двор.
Бъзикнята претърпяла много видоизменения, най-популярните от които се появили, след като Санта Ана открил дъвката (по мое лично убеждение дъвката е произлязла от някоя манджа на жена му, която просто не е можело да се преглътне), и тя възприела формата на пакетче, снабдена с таен миниатюрен механизъм за миши капан. Подавате на някой муфтаджия пакетчето да си вземе прясна джодженова дъвка — и металната щракалка ощипва наивно протегнатите му пръсти. Първата реакция е неопределена болка, следва заразителен смях и накрая ви теглят една майна. Не е тайна, че номерът с щипещата дъвка доста разведрил обстановката при обсадата на Аламо, и въпреки че не е имало оцелели при последвалото клане, повечето историци смятат, че е можело да бъде далеч по-лошо без тази хитра играчка.
С наближаването на Гражданската война американците се чудели как да избегнат ужаса на разпадаща се нация, и докато генералите на Севера предпочитали да се забавляват с течаща стъклена чаша. Робърт Е. Лий прекарал великолепни мигове със своето пръскащо цвете. В началото на войната не е имало човек, който да е помирисал прекрасния карамфил на ревера на Лий, без окото му да бъде напълнено с вода от река Суани. Но след като нещата взели лош обрат за Юга, Лий зарязал старомодната джунджурийка и започнал да слага кабарчета по столовете на онези, които не харесвал.
След войната и чак до първите години на този век и тъй наречената ера на обирджиите барони, кихливият прах и малката консерва с надпис „БАДЕМИ“, от която изхвръкват към лицето ти няколко змии на пружини, са изпълвали сферата на тъпите шеги. Говори се, че Дж. П. Морган предпочитал първото, а Рокфелер — второто.