Реших първо да ида при равина Ицхак Вайсман, местен свещенослужител, който ми дължеше услуга, тъй като преди време открих пакостника, дето мажеше шапката му със свинска мас. Щом отворих дума за какво съм дошъл, усетих, че нещо не е наред, защото той се уплаши. Ама здравата се уплаши.
— Разбира се, има… там… ти знаеш какво, но нямам право да споменавам името Му, иначе ще ме порази начаса и с мен е свършено, макар да не виждам защо някой трябва да се засяга от това, че казват гласно името му.
— Виждал ли си Го?
— Аз ли? Не се бъзикай с мен. Щастлив съм, че доживях да видя внуци.
— Тогава откъде знаеш, че съществува?
— Айде сега! Що за въпрос!? Че ако там, горе, нямаше някой, щях ли да намеря такъв костюм за четиринайсет долара? Я пипни, пипни де — чист габардин. Още ли се съмняваш?
— Само това ли ти е доказателството?
— Ей, ами Старият завет? Да не би да е кълцан дроб? Как смяташ, че Моисей е успял да изведе израилтяните от Египет, а? Като е праскал степ ли? Не, човече, не можеш да разцепиш на две Червено море с играчка от „Корвет“. Нужна е сила.
— Значи е здравеняк?
— Да. Много е корав. Иначе минава за сладур.
— Откъде знаеш толкова много?
— Защото аз съм от отбраните хора. От всички свои чеда за нас Той се грижи най-добре, което с удоволствие бих обсъдил някой ден с Него.
— Какво му плащаш, за да си сред отбраните?
— Не ме питай.
Значи такава била работата. Евреите и Бог били дупе и гащи. Пак старата рекетьорска история. Закрила срещу заплащане. А от думите на равина Вайсман останах с впечатлението, че Той здравата ги цица. Взех едно такси и отидох в „Билярдната на Дани“ на Десето Авеню. Управителят беше мазен дребосък. Не можех да го понасям.
— Чикаго Фил тук ли е?
— А кой иска да знае?
Сграбчих го за реверите заедно с кожата.
— Какво си въобразяваш бе, мършо?
— Отзад е — рече той далеч по-сговорчиво.
Чикаго Фил. Фалшификатор, банков обирджия, яко копеле и заклет атеист.
— Такъв човек няма и никога не е имало, Кайзер. Чиста заблуда. Дрън-дрън, та пляс. Няма бос. Това е синдикат. Предимно на Сицилианци. Но е международен. Само че няма главатар. С изключение може би на папата.
— Искам да говоря с папата.
— Можем да го уредим — смигна ми той.
— Името Клер Розенсвайг говори ли ти нещо?
— Не.
— А Хедър Бъткис?
— Чакай малко. Ами да. Онази изрусената, с големите цици от „Радклиф“.
— От „Радклиф“ ли? На мен ми каза, че учела във „Васар“.
— Значи те е излъгала. Учителка е в „Радклиф“. Мъкнеше се известно време с някакъв философ.
— Пантеист?
— Не. Емпирик, доколкото си спомням. Тъпанар. Не признаваше нито Хегел, нито диалектическата методология.
— То е едно и също.
— Да, де. Беше барабанист на джаз трио. После се запали по логическия позитивизъм. Като не можа и там да пробие, опита с прагматизма. Последното, което чух за него, бе, че задигнал солидна сума, за да си плати курса по Шопенхауер в Колумбия. Бандюгите го търсят под дърво и камък. Но им стига да докопат учебниците му и да ги препродадат.
— Благодаря ти, Фил.
— Едно ще ти река, Кайзер. Там, горе, няма никой. Празно е. Щях ли да пробутам толкова фалшиви чекове, щях ли така спокойно да бъркам в джоба на обществото, ако поне за миг бях попаднал на автентична следа от Всевишния? Светът се гради само на феномените. Нищо не е вечно. Всичко е вятър и мъгла.
— Кой спечели петата серия на „Акведукт“?
— „Санта Бейби“.
Седнах в „О’Рурк“ да изпия една бира и да събера мислите си, но едно с едно не се връзваше. Сократ бил самоубиец… или поне така казват. Христос го затрили. Ницше откачил. Ако там, горе, имаше някой, значи се крие, дяволът му с дявол, та никой да не разбере за съществуването му. И защо Клер Розенсвайг ме излъга за „Васар“? Възможно ли е Декарт да е бил прав? Нима Вселената е двойствена? Или Кант е уцелил десетката, когато е допуснал съществуването на Бог в морално измерение?
Вечерта заведох Клер на ресторант. Десет минути след като ми връчиха сметката, бяхме вече в леглото и казвам ти, братче, стана тя една — бедна ти е фантазията. С такава акробатика в кърпа и е вързан златен медал на олимпиадата. След това тя отпусна глава на възглавницата до мен, разстилайки дългите си руси коси. Голите ни тела още лежаха вплетени едно в друго. Пафках цигара и съзерцавах тавана.