— Как научи името ми?
— Професор по физика в „Брин Мор“! Най-младата шефка на отдел, която са имали там. На зимния бал сваляш джаз музикант, който здраво е нагазил във философията. Женен е, ала на теб не ти пука. Отъркалвате се един-два пъти в сеното и ето че прилича на истинска любов. Но работата запецва, защото между двама ви застава някой. Бог. Той вярва или поне иска да вярва, обаче ти, муцинко, с твоето научно мозъче искаш да си абсолютно сигурна.
— Не, Кайзер, кълна се, не е така.
— Преструваш се, че учиш философия, защото така ще имаш възможност да премахнеш някои пречки. Отърваваш се доста лесно от Сократ, ала Декарт ти се опъва. Привличаш Спиноза, за да ликвидира Декарт, но когато Кант зацикля на място, се налага да очистиш и него.
— Чуй се само какви ги плещиш!
— Лайбниц го смилаш на кайма за кюфтета, но това не е достатъчно, защото знаеш, че ако някой вярва на Паскал, значи си мъртва. Няма как — трябва да му се свети маслото. Тук правиш грешка, защото се доверяваш на Мартин Бубер. Той се оказва мекушав, вярва в Бог и тогава не остава друг, който да пречука Бог, освен ти самата.
— Абе, Кайзер, съвсем ти се е разхлопала дъската!
— Не, бебчо. Престорила си се на пантеистка и така си се добрала до Него… ако изобщо го е имало, а всъщност го е имало. Той е отишъл с теб на купона у Шелби и когато Джейсън е бил с гръб към вас, ти си го убила.
— Кои са пък тия Шелби и Джейсън, мама му стара?
— Няма значение. Животът бездруго вече е абсурден.
— Кайзер — приплаква тя, разтреперана като лист, — нали няма да ме предадеш?
— Напротив, скъпа. Щом е извършено покушение срещу Всевишния, някой трябва да опере пешкира.
— О, Кайзер, можем да заминем някъде заедно. Само двамата. Ще забравим за философията. Ще си свием гнезденце и ще се занимаваме със семантика.
— Съжалявам, душко. Не си играем на шикалки.
Сълзи рукнаха по бузите й, докато презрамките на пеньоара й уж случайно се смъкнаха надолу и изведнъж пред мен се разкри една дибидюс гола Венера, чието тяло подканяше: „Вземи ме. Твоя съм.“ Венера, чиято дясна ръка чорлеше разсеяно косата ми, докато лявата докопа един четирийсет и петкалибров зад гърба ми. Изпразних моя трийсет и осмак, преди да успее да натисне спусъка. Тя изпусна своя патлак и се преви одве, не вярвайки на очите си.
— Как можа, Кайзер?
Бързо губеше сили, но успях да й го отперкам навреме:
— Проявата на Вселената като комплексна идея сама по себе си, противопоставена на съществуването във или извън собственото и съществуване, по природа е същностно нищо или нищо по отношение на всяка абстрактна форма, която съществува, съществувала е или ще съществува във вечността, и не се подчинява на законите на физиката или механиката, нито на идеи, отнасящи се до антиматерията или липсата на обективно съществуване, да не говорим за друга субективност.
Беше доста сложна мисъл, но струва ми се, че я схвана, преди да издъхне.
Без перушина
Избрани откъси от дневника на Алън
Предлагам ви няколко откъса от пазения в строга секретност личен дневник на Уди Алън, който ще бъде публикуван посмъртно или след неговата смърт, което и от двете да стане първо.
Нощите ми са все по-кошмарни. Снощи имах неприятното усещане, че някакви типове се опитват да нахлуят в стаята ми и да измият главата ми с шампоан. Питам се обаче защо? Привиждаха ми се неясни сенки, а към три след полунощ долните гащи, които бях проснал върху един стол, ми заприличаха на Кайзера, качен на ролкови кънки. Когато най-сетне заспах, ми се присъни пак онова ужасно видение, че дива катерица се опитва да ми отмъкне печалбата от томболата. Пълна скръб.
Не мога да се отърва от мисълта, че охтиката ми се влошава. Астмата също. Връхлитат ме все по-често хрипове и ми се замайва главата. Чак се задавям и припадам. Стаята ми е влажна, постоянно ме тресе и имам учестено сърцебиене. Забелязах, че ми свършиха и носните кърпи. Нямат ли край тия мъки?
Идея за малък разказ: Мъж става една сутрин и разбира, че папагалът му е назначен за министър на земеделието. Обзема го люта ревност и решава да си тегли куршума, ала за зла участ пистолетът се оказва от онези, дето изхвърлят копие с флагче, на което пише „Бум“. То му се забива в окото и човекът остава жив — едно смирено същество, което за първи път може да се наслади на обикновените удоволствия от живота, като например фермерството или седенето върху вентилатор.