Не се наложи да скъсвам с В., защото тъй се случи, че тя избяга във Финландия с клоун от цирка. Всяко зло за добро, рекох си, макар да получих пак от онези ужасни пристъпи, при които… аха… да си изкашлям очите.
Снощи изгорих всичките си пиеси и стихосбирки. И по ирония на съдбата тъкмо хвърлях в пламъците шедьовъра си „Мрачният пингвин“, когато стаята взе, че се подпали, и сега ме съдят някакви типове Пинчънк и Шлосер. Киркегор бил прав, бе.
Изследване на парапсихичните явления
Не ще и дума, че има нереален свят. Въпросът е близо ли е до центъра на града и в колко часа го затварят вечер. Постоянно стават необясними неща. Един вижда духове, друг чува гласове, трети се събужда сутрин и вижда, че са го юрнали да се състезава с конете на хиподрума. Кой ли от нас не е усещал леден допир до врата си, седейки сам вкъщи? (Аз не, слава Богу, но на някои се е случвало.) Какво се крие зад тези преживявания? Или пред тях, да речем? Вярно ли е, че някои хора могат да предсказват бъдещето или да общуват с духове? И възможно ли е да си вземаш душове след смъртта?
За щастие всички въпроси около окултните явления ще получават отговор в книгата „Ууу“, която скоро излезе от печат. Неин автор е д-р Озгууд Мълфорд Туелдж, изтъкнат парапсихолог и професор по ектоплазма в Колумбийския университет. Той е събрал невероятна колекция от най-различни свръхестествени явления от предаването на мисли до необяснимата случка, при която човек се къпе на единия край на света и в същото време брат му изведнъж се вижда идеално измит на другия. Ето няколко от най-странните истории в книгата на д-р Туелдж с коментари от автора.
На 16 март 1882 г. господин Дж. К. Дъбс се събудил посред нощ и видял брат си Еймъс, покойник от четиринайсет години, да седи в края на леглото му и да скубе пилета. Дъбс го попитал какво прави при него, а брат му рекъл да не се тревожи, той си бил мъртъв, ама дошъл в града само за почивните дни. Дъбс се поинтересувал как е „на онзи свят“, и онзи му отговорил, че не било по-различно, отколкото в Кливланд. Братът се бил върнал, за да каже на Дъбс, че шарени чорапи изобщо не подхождат на тъмносин костюм.
Тогава в стаята влязла прислужничката и заварила Дъбс да разговаря с „някаква безформена млечнобяла мараня“, която й напомняла за Еймъс Дъбс, но изглеждала доста по-добре от него. Накрая призракът помолил брат си да изпеят в дует ария от „Фауст“ и двамата го сторили с огромно въодушевление. На зазоряване духът се изнизал през стената и опитвайки се да го последва, Дъбс си смачкал носа.
Това явно е класически пример за привидение и ако може да се вярва на Дъбс, призракът дошъл пак и накарал госпожа Дъбс да литне от стола си и да се носи във въздуха над масата цели двайсет минути преди да цопне в супника. По природа духовете са пакостливи, което британският мистик А. Ф. Чайлд обяснява с изострения им комплекс за малоценност, породен от това, че вече не са сред живите. Най-често „се явяват“ душите на онези, които са имали необикновена смърт. Еймъс Дъбс например бил починал при загадъчни обстоятелства, когато фермер, без да иска, го натъпкал в пръстта, докато садял репи.
Господин Албърт Сайкс разказва следното: „Седях с приятели и похапвахме бисквити, когато усетих, че душата ми напуска тялото, за да се обади по телефона. Кой знае защо, тя навъртя номера на компанията за стъклопласти «Московиц». После се върна в тялото ми и стоя там още двайсетина минути с надеждата, че никой няма да предложи да играем на думи. Когато разговорът се завъртя около взаимните фондове, тя пак отлетя и се запиля из града. Сигурен съм, че разгледа Статуята на свободата и после зяпа представлението в зала «Рейдио Сити». Не подмина и ресторантчето «При Бени», където профука цели шейсет и осем долара. Тогава реши да се прибере в тялото ми, обаче нямаше как да хване такси. Накрая тръгна пеш по Пето Авеню и стигна при мен точно навреме за вечерните новини. Усетих, че влиза обратно в мен, защото изведнъж ме полазиха студени тръпки и чух глас:
«Върнах се. Я ми подай от стафидите.»
Това ми се случи няколко пъти и по-късно. Веднъж душата ми отиде чак до Маями за почивните дни, друг път я арестуваха, когато се опита да се измъкне от универсалния магазин «Мейси», без да плати за вратовръзката, която бе взела. При четвъртия случай стана точно обратното — тялото ми напусна душата, но се върна веднага щом го начесаха.“