Това явление бе широко разпространено около 1910 г., когато много души били забелязани да се скитат из Индия и да търсят американското консулство. То много прилича на телепортирането, при което човек се дематериализира и възвръща отново материалните си форми в друг край на света. Не е лошо да пътуваш така, като се изключи това, че трябва да си чакаш багажа половин час. Най-невероятният пример за телепортиране е на сър Артър Нърни, който изчезнал със звучно ШШШШЛЮП, докато се къпел във ваната, и съвсем неочаквано се озовал в струнната секция на Виенския симфоничен оркестър. Там той изкарал двайсет и седем години като първа цигулка, въпреки че можел да свири само „Трите кьорави мишки“, и изчезнал внезапно посред изпълнение на Моцартовата симфония „Юпитер“, след което се озовал в едно легло с Уинстън Чърчил.
Господин Фентън Алънтък описва следния свой пророчески сън: „Легнах си към полунощ и ми се присъни, че играя вист с чиния лучена салата. Изведнъж съновидението взе неочакван обрат и пред очите ми изникна моят дядо, който танцуваше валс насред улицата, прегърнал кукла манекен, миг преди да го връхлети камион. Опитах се да му извикам, но от устата ми излезе камбанен звън и така дядо бе прегазен. Събудих се плувнал в пот и веднага изтичах до дома му. Попитах го дали случайно не възнамерява да танцува с манекен. Той каза, че и през ум не му минавало подобно нещо, но смятал да се предреши като пастир, та да заблуди враговете си. Успокоих се и се върнах вкъщи, но после узнах, че старецът се подхлъзнал върху сандвич с кълцано пилешко и паднал от терасата на небостъргача «Крайслър».
Пророческите сънища са толкова разпространено явление, че никой не би посмял да ги обясни със съвпадение В случая човек сънува смъртта на свой роднина и тя се сбъдва. Не всеки обаче е такъв късметлия. Х. Мартинес от Кенебънкпорт, щата Мейн, сънувал, че спечелил голямата награда от ирландската лотария. Когато се събудил, видял, че леглото му е отплавало в открито море.
Скептикът сър Хю Суигълс разказва за едно свое интересно преживяване по време на спиритически сеанс:
Бяхме на гости у мадам Рейно, прочутата контактьорка, когато тя нареди да седнем около масата и ни каза да се хванем за ръце. Господин Уийкс не спираше да се хили и мадам Рейно го фрасна по главата със заклинателната дъска. Осветлението бе угасено и мадам Рейно започна да вика духа на съпруга на госпожа Марпъл, умрял в операта, където му се подпалила брадата. Предавам съдържанието на разговора с него без съкращения:
Г-жа Марпъл: Какво виждате?
Контактьорката: Виждам синеок мъж с карнавална шапка.
Г-жа Марпъл: Съпругът ми!
Контактьорката: Името му е… Робърт. Не… Ричард…
Г-жа Марпъл: Куинси.
Контактьорката: Ами да, Куинси! Точно така.
Г-жа Марпъл: Друго?
Контактьорката: Плешив е, но го прикрива с листа по главата.
Г-жа Марпъл: Вярно! Позна!
Контактьорката: Кой знае защо, държи в ръце… свински бели бъбреци.
Г-жа Марпъл: Подарих му ги за годишнината от сватбата! Ще проговори ли?
Контактьорката: Говори, дух! Говори!
Куинси: Клер, аз съм, Куинси.
Г-жа Марпъл: О, Куинси! Куинси!
Куинси: Колко време вариш пилето?
Г-жа Марпъл: Същият глас! Той е!
Контактьорката: Моля, съсредоточете се.
Г-жа Марпъл: Куинси, добре ли те гледат там?
Куинси: Абе не е лошо, само дето се чака по четири дни да си получиш прането.
Г-жа Марпъл: Липсвам ли ти?
Куинси: Какво? А, да, разбира се, душко. Трябва да си вървя…
Контактьорката: Губя го. Изчезва, изчезва…
Според мен този сеанс можеше да удари в земята и най-големите скептици, ако пропуснем дребния факт, че под полата на мадам Рейно имаше скрит грамофон.
Несъмнено някои случки, разказани от участници в спиритически сеанси, са автентични. Та кой не си спомня как червеноперката на Сибил Серецки запя «Усещам ритъм», любимото парче на наскоро починалия неин племенник? Но, общо взето, установяването на контакт с мъртъвци не е лесна работа, защото повечето не желаят да разговарят, а онези, дето са навити, хъкат и мъкат, та може да заспиш, преди да чуеш нещо смислено от тях.