Леонид побеснява от факта, че е отхвърлен заради някаква си кукла, и стреля в Дмитри. Нашият човек обаче не умира, а се появява на покрива на „Мърчантс Банк“, където опъва дълги гълтоци уиски направо от бутилката. Действието съвсем се обърква, но най-голяма веселба пада, когато Наташа си строшава черепа.
Музикална прелюдия припомня за връзката на човека със земята и защо все става така, че го заравят в нея. Завесата се вдига и открива необятна праисторическа пустош, не по-различна от някои днешни местенца в Ню Джърси. Мъже и жени седят отделно на две групи и изведнъж скокват и започват да танцуват, но не знаят защо и скоро пак си сядат на задниците. Тогава на сцената излиза млад самец в разцвета на силите си и изпълнява огнен танец. Изведнъж обаче разбира, че се е подпалил, и след като го угасяват, се измъква като пръдня из гащи. На сцената притъмнява, тогава Човекът се изправя срещу Природата и започва една епична битка — ум да ти зайде. Човекът ухапва Природата по баджака, в резултат на което през следващите шест месеца температурите не надхвърлят 13 градуса.
Започва второ действие, а пролетта никаква я няма, въпреки че вече е краят на август и хората вече се питат кога ще преместват часовниците си с един час напред. Старейшините на племето се събират и решават да умилостивят Природата, като и принесат в жертва младо девойче. Избират една девица и й дават три часа да стигне до покрайнините на града, където уж щели да раздават печени виенски вурстчета. Тя стига там посред нощ и пита къде са кренвиршите. Старейшините й нареждат да танцува, докато умре. Тя започва да рони горчиви сълзи и да им се моли, като твърди, че хич не я бива по танците. Селяните обаче са непоколебими, а музиката нагнетява напрежението и тя накрая се завърта така бясно, че от центробежната сила пломбите и се разхвърчават в радиус колкото футболно игрище. Всички се радват диво, но е твърде рано за това, защото не само че пролетта не идва, ами и двама от старейшините получават призовки за съда по обвинение в измами с пощенски марки.
В началото на увертюрата духовата секция дава радостен тон, но контрабасите сякаш предупреждават: „Не ги слушайте тия, какво разбират те от духова музика“. Завесата се вдига и открива двореца на принц Зигмунд в цялото му великолепие и разкош, да не говорим, че наемът е под контрола на общинската власт. Принцът празнува двайсет и първия си рожден ден, но е доста посърнал, защото отваря подаръците и вижда, че всичките са пижами. Един по един старите му приятели идват да засвидетелстват уважението си, а той им отвръща или с ръкостискане, или с потупване по гърба в зависимост от това, дали застават с лице или с гръб към него. С отколешния авер Волфшмит си припомнят клетвата, която са си дали — ако единият от тях оплешивее, другият да носи перука. Цялата трупа се впуска в лудешки танц като подготовка за лова, докато Зигмунд не ги стресва с въпроса: „Какъв лов, бе?“ Никой не може да отговори, а данданията вече е в разгара си. Но когато донасят сметката, започва гневна олелия.
Отегчен от живота, Зигмунд поема с танцова стъпка към брега на езерото, където цели четирийсет минути зяпа идеалното си отражение в повърхността на водата. Разяждан от натрапчивата мисъл, че не си е взел такъмите за бръснене. Изведнъж до слуха му достига плясък на криле — ято диви лебеди прелита пред луната. Птиците свиват в първата пряка вдясно и се насочват към принца. Зигмунд с изумление вижда, че най-отпред лети полулебед-полужена, за жалост разделена по дължина. Тя омайва Зигмунд, който гледа да не се посрами пред нея с някоя тъпа шега. Двамата изпраскват едно па-дьо-дьо, което завършва с това, че Зигмунд си изчанчва гърба. Ивет, жената лебед, казва на Зигмунд, че е омагьосана от магьосника Фон Епс, и се оплаква, че заради сегашния си вид не може да получи банков кредит. В много трудно за изпълнение соло тя обяснява — с езика на танца, разбира се, — че единственият начин да бъде освободена от магията е нейният любим да иде в училище за секретарки и да научи стенография. На Зигмунд това му се струва ужасно, но се заклева да го стори. Изведнъж самият Фон Епс се появява под формата на панер с вкиснати дрехи за пране и отмъква Ивет със себе си, с което и свършва първо действие.