— Може да не ти се вярва, но аз нямам дори диплома от колеж. Изключиха ме за слаб успех — заяви той.
— Затова ли носиш тази маска?
— Скроих сложен план да превзема „Нюйоркски литературни рецензии“, но трябваше да се преобразя в Лайънъл Трилинг. Отидох в Мексико да си направя пластична операция. Има там един хирург в Хуарес, който срещу съответното заплащане може да те докара досущ като Трилинг. Само че нещо се обърка и излязох от операционната с мутра на Одън и с глас на Мери Макарти. Тогава минах в нелегалния бизнес.
Нападнах го светкавично, преди да успее да натисне спусъка. Хвърлих се като лъв, фраснах го с лакът в ченето и сграбчих отхвръкналия във въздуха пищов. Той се строполи като тухлена стена. Не спря да хлипа и да хленчи, докато дойдат ченгетата.
— Чиста работа, Кайзер — похвали ме сержант Холмс. — Като свършим с него, ще го предадем на ФБР. Искат да го поразпитат за едни комарджии и за един екземпляр от Дантевия „Ад“ с анотация. Отведете го, момчета.
Същата вечер срещнах едно старо гадже. Казваше се Глория. Блондинка. Завърши с пълно отличие, само че ВИФ. Което съвсем не беше зле и веднага почувствах разликата.
Смърт
пиеса
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: Професионалистите и аматьорите се предупреждават с настоящото изложение, че „Смърт“ е напълно защитена от закона за копирайт на САЩ, Великобритания, включително Канада и всички други страни, подписали Бернската и Световната конвенция за копирайт, и че за нея се заплаща авторско право. Всички права, включително театрална изява на професионални и любителски трупи, записи, филмиране, рецитация, лекции, четене пред публика, радио или телевизионно предаване и превод на чужд език, са запазени. Разрешение за ползването им трябва да бъде осигурено писмено от агента за авторски права.
Особено ударение се поставя на въпроса за рецитацията.
Всички запитвания за издаване на разрешение за използване на текста за професионални или аматьорски цели трябва да бъдат адресирани до Samuel French, Inc., 25 West 45-th Street, New York, New York 10036.
Завесата се вдига, вижда се Клейнман, който спи в два часа след полунощ в леглото си. На вратата се блъска. Най-сетне той става с голямо усилие.
Клейнман: Ъ?
Гласове: Отваряй! Хей, хайде, знаем, че си вътре. Отваряй! Да вървим, отваряй!
Клейнман: Ъ? Какво?
Гласове: Да вървим, отваряй!
Клейнман: Какво? Чакайте. (Запалва лампата) Кой е там?
Гласове: Хайде, отваряй! Да вървим!
Клейнман: Кой е там?
Гласове: Да вървим, Клейнман… побързай!
Клейнман: Хакър — това е гласът на Хакър. Ти ли си, Хакър?
Гласове: Клейнман, ще отвориш ли най-сетне?!
Клейнман: Идвам, идвам. Бях заспал… почакай. (Препъва се, движи се трудно и тромаво. Вдига поглед към часовника.) Божичко, та часът е два и половина… Идвам, само за минутка! (Отваря вратата и вътре нахлуват пет-шест души.)
Ханк: За Бога, Клейнман, глух ли си?
Клейнман: Бях заспал. Часът е два и половина. Какво се е случило?
Ал: Трябваш ни. Обличай се.
Клейнман: Какво?
Сам: Да вървим. Клейнман. Нямаме много време.
Клейнман: Какво е всичко това?
Ал: Хайде, тръгвай!
Клейнман: Къде да тръгвам? Хакър, посред нощ е.
Хакър: Тогава се събуди.
Клейнман: Какво става?
Джон: Не се прави на ударен.
Клейнман: Кой се прави на ударен? Бях заспал дълбоко. Какво си мислите, че мога да правя в два и половина през нощта… да танцувам ли?
Хакър: Имаме нужда от всички мъже, които са под ръка.
Клейнман: За какво ви са?
Виктор: Какво ти става, Клейнман? Къде си бил досега, та не знаеш какво става?
Клейнман: Не разбирам, за какво говориш?
Ал: За членовете на доброволната организация за обществения ред.
Джон: Този път обаче по план.
Хакър: При това добре разработен.
Ал: Грандиозен план!
Клейнман: Абе, иска ли някой от вас да ми каже защо сте дошли тука? Студено ми е така, по долни дрехи.