Хакър: Накратко, необходима ни е цялата помощ, която можем да получим. Хайде, обличай се.
Виктор: (заплашително). И побързай!
Клейнман: Добре, добре, ще се облека… Моля ви кажете ми все пак, какво става? (Започва да си обува неспокойно панталоните.)
Джон: Забелязали са убиеца. Две жени. Видели са го да влиза в парка.
Клейнман: Какъв убиец?
Виктор: Клейнман, време за дрънкане няма.
Клейнман: Кой дрънка? Какъв убиец? Натрапвате ми се… заспал съм дълбоко…
Хакър: Убиецът на Ричардсън… Убиецът на Джемплър.
Ал: Убиецът на Мери Куилти.
Сам: Маниакът.
Ханк: Удушвачът.
Клейнман: Какъв маниак? Какъв удушвач?
Джон: Същият, който уби сина на Ейслер и удуши Йенсен със струна за пиано.
Клейнман: Йенсен?… Едрият нощен пазач?
Хакър: Точно така. Издебнал го отзад. Промъкнал се тихо и омотал струната от пиано около врата му. Когато го открили, целият бил посинял. В единия ъгъл на устата му имало застинала слюнка.
Клейнман: (Оглежда се в стаята.). Да, но вижте, утре съм на работа…
Виктор: Да вървим, Клейнман. Трябва да му попречим да нанесе следващия си удар.
Клейнман: Да му попречим? Вие и аз?
Хакър: Полицията, изглежда, не може да се справи със случая.
Клейнман: Щом е така, трябва да пишем писма и да се оплакваме. Това ще е първото нещо, с което ще се заема утре сутринта.
Хакър: Те правят всичко, което е според силите им, Клейнман. Объркани са.
Сам: Всички са объркани.
Ал: Само не ни казвай, че не си чувал за всичко това.
Джон: Трудно е да се повярва.
Клейнман: Истината е, че… че сега е разгарът на сезона… Заети сме. (Те не вярват на наивността му.) Не остава дори време за едночасовата обедна почивка… а аз обичам да си похапвам… Хакър ще ви каже, че обичам да си похапвам.
Хакър: Тази ужасна работа продължава вече доста време. Не слушаш ли новините?
Клейнман: Нямам възможност.
Хакър: Всички са изплашени. Хората не смеят да излизат вечер по улиците.
Джон: Улиците са нищо. Сестрите Сеймън бяха убити в собствения им дом, защото не си били заключили вратата. Прерязали им гърлото от ухо до ухо.
Клейнман: Струва ми се, ти каза, че убиецът е удушвач.
Джон: Не бъди наивен, Клейнман.
Клейнман: След всичко, което каза, ще трябва да сменя бравата на тази врата.
Хакър: Ужасно е. Никой не знае кога ще нанесе следващия си удар.
Клейнман: Кога е започнало всичко това? Не зная защо никой нищо не ми е казал.
Хакър: Първо един труп, после втори, след това още трупове. Целият град е в паника. Всички освен теб.
Клейнман: Успокой се, защото се паникьосвам.
Хакър: Трудно е, когато става дума за луд човек, тъй като той няма никакви подбуди. Няма откъде да се започне разследването.
Клейнман: Никой ли не е бил ограбен, изнасилен, или… или поне погъделичкан?
Виктор: Само удушени.
Клейнман: Дори Йенсен… Той е толкова силен.
Сам: Беше силен. Сега езикът му стърчи от устата, а самият той е посинял целият.
Клейнман: Посинял… За човек на четирийсет години този цвят е лош… И няма ли някакви следи? Косми… отпечатъци от пръсти?
Хакър: Има. Намерили са косми.
Клейнман: Тогава какво чакат? Днес е достатъчен само един-единствен косъм. Поставят го под микроскоп. Едно, две, три — и узнават цялата история. Какъв цвят са?
Хакър: Твоят цвят.
Клейнман: Моят… не ме гледай така… От косата ми напоследък не е падал и косъм. Аз… Слушай, да не полудяваме… Важното е да разсъждаваме логично и занапред.
Хакър: Ъхъ!
Клейнман: Понякога самите жертви подсказват следата… всички са или медицински сестри, или плешиви… или пък плешиви медицински сестри…
Джон: Кажи тогава каква е приликата?