Сам: Точно така. Между момчето на Ейслер, Мери Куилти, Йенсен и Джампел…
Клейнман: Ако знаех повече за случая…
Ал: Ако знаел повече за случая. Няма никаква прилика. С изключение на това, че всички бяха живи, а сега са мъртви. Това е приликата помежду им.
Хакър: Прав е. Никой не е в безопасност, Клейнман. Ако си мислиш за това.
Ал: Сигурно иска да си вдъхне отново кураж.
Джон: Да.
Сам: Няма никакъв шаблон, Клейнман.
Виктор: Не са само медицински сестри.
Ал: Никой не е в безопасност.
Клейнман: Не се опитвам да си вдъхна кураж. Просто зададох най-обикновен въпрос.
Сам: Добре де, престани да задаваш толкова много проклети въпроси. Имаме работа.
Виктор: Обезпокоени сме. Всеки един от нас може да се окаже следващата жертва.
Клейнман: Слушайте, мен не ме бива за такива работи. Какво разбирам аз от преследване на хора? Само ще ви се пречкам в краката. Хайде да направя парично дарение — това ще бъде моят принос. Нека да подаря няколко долара…
Сам: (открива косъм край бюрото). Какво е това?
Клейнман: Кое?
Сам: Това. В твоя гребен. Това е косъм.
Клейнман: Понеже си реша с него косата.
Сам: Цветът е идентичен с открития от полицията.
Клейнман: Да не си полудял? Този косъм е черен. Та наоколо има милиони черни косми. Защо го слагаш в плик? Ха… та това е съвсем обикновено нещо? Ето… (Сочи към Джон.) той… той също е с черна коса.
Джон: (сграбчва Клейнман). В какво ме обвиняваш, Клейнман?!
Клейнман: Кой кого обвинява!? Той постави моя косъм в плика. Върни ми обратно косъма! (Посяга към плика, но Джон го отблъсква.)
Джон: Остави го!
Сам: Изпълнявам дълга си.
Виктор: Прав е. Полицията се обърна с молба към гражданите да й окажат помощ.
Хакър: Да. Сега имаме план.
Клейнман: Какъв план?
Ал: Може ли да разчитаме на тебе?
Виктор: О, можем да разчитаме на Клейнман. И той е включен в плана.
Клейнман: Включен ли съм? Какъв е този план?
Джон: Ще ти кажем, не се безпокой.
Клейнман: Защо прибра косъма ми в онзи плик?
Сам: Хайде, обличай се, чакаме те долу. И побързай. Няма време.
Клейнман: Добре де, няма ли да ми кажете поне нещичко за този план?
Хакър: За Бога, Клейнман, побързай. Въпросът е на живот и смърт. Облечи си по-топли дрехи. Студено е.
Клейнман: Добре, добре… само ми кажете плана. Ако знам за какво се отнася, ще мога да си мисля за него.
Те обаче излизат и оставят обзетия от нервна несръчност Клейнман да се облича.
Клейнман: Къде, по дяволите, ми е обувалката?… Всичко е толкова смешно… да събудят човека посред нощ и то с такава ужасна новина. За какво плащаме на полицията? В един миг се свивам и заспивам в удобното си и топло легло, а в следващия ме въвличат в някакъв план, един маниакален убиец идва зад тебе и…
Анна: (стара заядлива жена — влиза незабелязано със свещ и го стресва). Клейнман?
Клейнман: (обръща се стреснат). Кой е!?
Анна: Какво?
Клейнман: За Бога, не се промъквай зад гърба ми!
Анна: Чух гласове.
Клейнман: Тук имаше няколко души. Изведнъж се оказа, че съм в някакъв доброволен комитет за обществения ред.
Анна: По това време?
Клейнман: Очевидно някакъв убиец се разхожда на свобода… работата не можела да чака до сутринта. Бил нощна птица!
Анна: О, лудият!
Клейнман: Защо не си ми казала, щом знаеш?
Анна: Защото всеки път, когато се опитвах да ти кажа, ти не искаше да ме слушаш.
Клейнман: Кой не е искал да те слуша?
Анна: Винаги си зает с работа… и с твоите хобита.
Клейнман: А нима не знаеш, че е разгарът на сезона?
Анна: Казах ти, че има едно неразкрито убийство, че са станали две неразкрити убийства, шест неразкрити убийства… а ти все казваше: „По-късно, по-късно“.