Клейнман: Защото все избираше неподходящо време, за да ми го кажеш.
Анна: Така ли?
Клейнман: Моят рожден ден. Прекарваме си чудесно, развързваме пакетите с подаръците, а ти се промъкваш с тази твоя мрачна физиономия и ми казваш: „Чете ли вестник? Прерязали гърлото на едно момиче“. Не можеше ли да избереш по-удобно време? Човек е изпаднал малко в добро настроение… и ето че се разнася гласът на съдбата.
Анна: Щом не е за нещо хубаво, всяко време е неудобно.
Клейнман: Къде ми е връзката?
Анна: Защо ти е притрябвала връзка? Отиваш да преследваш един луд.
Клейнман: Имаш ли нещо против?
Анна: Какво е това, официално преследване ли?
Клейнман: Откъде да зная кого мога да срещна? Ами ако долу е и моят шеф?
Анна: Сигурна съм, че и той се е облякъл на бърза ръка.
Клейнман: Виж само какви хора карат да преследват убиеца. Та аз съм търговец!
Анна: Внимавай да не се промъкне зад гърба ти.
Клейнман: Благодаря, Анна, ще му съобщя, че си наредила да стои винаги пред мен.
Анна: Не ставай толкова лош. Трябва да го хванете.
Клейнман: Полицията да си го хваща. Страх ме е да слизам долу. Студено и тъмно е.
Анна: Бъди мъж поне веднъж в живота си.
Клейнман: Лесно ти е да го кажеш, защото ти пак ще си легнеш.
Анна: Ами ако тръгне към къщата и влезе през някой прозорец?
Клейнман: Ще си имаш неприятности.
Анна: Ако ме нападне, ще му духна пипер.
Клейнман: Какво ще му духнеш?
Анна: До леглото си имам малко пипер — доближи ли, ще му духна пипер в очите.
Клейнман: Добре си го намислила, Анна, но повярвай ми, ако убиецът се вмъкне тука, ти и твоят пипер ще се разхвърчите към тавана.
Анна: Всичко е заключено под два ключа.
Клейнман: Хм, може би няма да е лошо и аз да взема малко пипер.
Анна: Ето, вземи това. (Подава му муска.)
Клейнман: Какво е това?
Анна: Муска против нещастия. Купих я от един сакат просяк.
Клейнман: (гледа безразличен муската). Добре, добре. Но ми дай и малко пипер.
Анна: Е, не се безпокой. Няма да си сам.
Клейнман: Вярно. Разработили са много хитър план.
Анна: Какъв?
Клейнман: Още не зная.
Анна: Откъде тогава си сигурен, че е хитър?
Клейнман: Защото това са най-големите умове на града. Повярвай ми, те знаят какво вършат.
Анна: Надявам се, заради тебе.
Клейнман: Добре, заключи вратата и не пускай никого… дори и мене, докато не ти извикам: „Отваряй вратата!“ Тогава отваряй бързо.
Анна: На добър час, Клейнман.
Клейнман: (наднича през прозореца в тъмната нощ). Погледни… Колко тъмно е…
Анна: Не виждам никого.
Клейнман: И аз. Очаквах да видя тълпи от хора с факли или нещо подобно…
Анна: Нищо, щом като имат план.
Пауза.
Клейнман: Анна…
Анна: Да?
Клейнман: (с вперени в тъмнината очи). Мислиш ли понякога как ще умреш?
Анна: Защо да мисля как ще умра? А ти мислиш ли?
Клейнман: Обикновено не, но като си помисля, не си представям, че ще ме удушат или ще ми прережат гърлото.
Анна: И аз се надявам, че това няма да стане.
Клейнман: Мисля, че ще умра по-красиво.
Анна: Повярвай ми, има хиляди по-красиви начини.
Клейнман: Какви например?
Анна: Как какви? Питаш ме за някой хубав начин за умиране ли?
Клейнман: Да.
Анна: Чакай да си помисля.
Клейнман: Помисли си.
Анна: Отрова.
Клейнман: Отрова? Ужасно е.
Анна: Защо?
Клейнман: Шегуваш ли се? Получават се спазми.