Анна: Не винаги.
Клейнман: Чуваш ли се какво говориш?
Анна: Цианкалий.
Клейнман: О… каква специалистка. Не съм толкова глупав. Знаеш ли какво става, когато изядеш дори една-единствена развалена стрида?
Анна: Това не е отрова. Това е отравяне с храна.
Клейнман: Не ми се гълтат такива работи.
Анна: Тогава как искаш да умреш?
Клейнман: От старост. След много години. Когато съм извървял дълъг жизнен път. В удобно легло, заобиколен от роднини… на деветдесет години.
Анна: Това е само мечта. Ясно е като бял ден, че някой убиец може да ти счупи врата… да ти пререже гърлото… и то не когато станеш на деветдесет, а точно сега.
Клейнман: Много е утешително човек да разговаря с теб по тези въпроси, Анна.
Анна: Безпокоя се за теб. Я виж навън какво е. Един убиец върлува на свобода и в такава тъмна нощ може да се скрие на хиляди места — из тъмни улици, входове, под железопътни мостове… Въобще не можеш да го забележиш в тъмнината — болен мозък, спотайващ се в нощта със струна от пиано…
Клейнман: Постигна целта си — лягам си!
На вратата се чука, чува се глас.
Глас: Клейнман, тръгваме!
Клейнман: Идвам, идвам. (Целува Анна.) Довиждане.
Анна: Внимавай къде ходиш.
Той излиза и отива при Ал, когото са оставили да го изведе.
Клейнман: Не разбирам защо така изведнъж ми възлагате тази работа.
Ал: Всички участваме в нея.
Клейнман: Като се знам как не ми върви, сигурно аз ще го открия. О, забравих си пипера.
Ал: Какво?
Клейнман: Ей, къде са другите?
Ал: Тръгнаха. Изпълнението на плана изисква спазване на разписанието.
Клейнман: И какъв е този велик план?
Ал: Сам ще разбереш.
Клейнман: И кога ще ми обясните? След като заловим убиеца ли?
Ал: Недей да си толкова нетърпелив.
Клейнман: Слушай, късно е, а отгоре на това ми е и студено. Да не говорим, че съм и изнервен.
Ал: Хакър и останалите трябваше да тръгнат, но той поръча да ти съобщя, че ще те известят при първа възможност, за да се включиш и ти.
Клейнман: Хакър ли каза това?
Ал: Да.
Клейнман: И какво ще правя сега, след като напуснах стаята и топлото си легло?
Ал: Ще чакаш.
Клейнман: Какво да чакам?
Ал: Съобщение.
Клейнман: Какво съобщение?
Ал: Съобщение как да се включиш.
Клейнман: Връщам се вкъщи.
Ал: Не! Да не си посмял. Една погрешна стъпка в този момент може да изложи на опасност живота на всички нас. Да не смяташ, че искам да се превърна в труп?
Клейнман: Кажи ми тогава плана.
Ал: Не мога да ти го кажа.
Клейнман: Защо?
Ал: Защото не го зная.
Клейнман: Слушай, нощта е студена…
Ал: Всеки от нас знае само една малка част от цялостния план за всеки отделен момент… собствената си задача… Никому не е разрешено да разкрива функциите си на когото и да било. Това е предпазна мярка, да не би лудият да узнае плана. Ако всеки доведе до успешен край своята част, тогава целият план ще бъде ефикасно изпълнен. Междувременно планът не бива да се разкрива по невнимание, дори по принуда или заплаха. Всеки трябва да се справи с една малка част от него, която ще бъде безсмислена за лудия, в случай че я узнае. Умно, нали?
Клейнман: Блестящо. Понеже не разбирам какво става, се прибирам у дома.
Ал: Нищо повече не мога да ти кажа. Ами ако ти си убил всичките тези хора?
Клейнман: Аз ли?
Ал: Всеки от нас може да е убиецът.
Клейнман: Да, но не и аз. В разгара на сезона не насичам хора.
Ал: Извинявай, Клейнман.
Клейнман: И какво да правя? Каква е моята задача?
Ал: На твое място бих се старал да помагам колкото се може повече, докато се изясни задачата ми.
Клейнман: Как да помагам?