Ал: Трудно ми е да ти кажа точно как.
Клейнман: Не можеш ли поне да ми подскажеш? Започвам да се чувствам като глупак.
Ал: Може би всичко ти изглежда объркано, но не е така.
Клейнман: Така бързо ме измъкнахте навън, а сега, когато излязох и съм готов, всички си отидоха.
Ал: Трябва да тръгвам.
Клейнман: И какво беше толкова спешно?… Да тръгваш ли? Какво искаш да кажеш?
Ал: Моята работа свършва дотук. Трябва да отида другаде.
Клейнман: Това означава, че оставам сам на улицата.
Ал: По всяка вероятност.
Клейнман: Какво значи по всяка вероятност? Ако сега сме двама и ти си отидеш, аз оставам сам. Сметката е проста.
Ал: Бъди внимателен.
Клейнман: О, не, няма да остана сам! Сигурно се шегуваш! Онзи лудият се разхожда на свобода! Не се разбирам с луди, тъй като съм разумен човек!
Ал: По план не се разрешава да бъдем заедно.
Клейнман: Слушай, дай да не превръщаме всичко в романс. Не държа да бъда непременно с теб. Дори на твое място предпочитам дванайсет здравеняци.
Ал: Трябва да тръгвам.
Клейнман: Сериозно ти говоря! Няма да остана сам!
Ал: Бъди просто внимателен.
Клейнман: Слушай, ръката ми вече трепери… преди още да си тръгнал. Тръгнеш ли си, ще се разтреперя от глава до пети.
Ал: Клейнман, от теб зависи животът на много други хора. Оправдай надеждите ни!
Клейнман: Не разчитайте на мен. Изпитвам ужасен страх от смъртта! Готов съм кажи-речи на всичко друго, освен да умра!
Ал: Всичко хубаво.
Клейнман: Какво стана с лудия? Нещо ново? Видял ли си го отново?
Ал: Полицията е забелязала, че някаква огромна и страшна фигура се спотайва някъде около фабриката за лед. Но нищо не се знае със сигурност.
Излиза. Чуваме как стъпките му постепенно заглъхват.
Клейнман: Стига ми толкова! Ще се държа по-настрана от фабриката за лед! (Стои сам — ефекти на духащ вятър.) О, каква ужасна нощ. Не разбирам защо да не чакам в стаята, докато ми дадат специалната задача. Какъв е този шум? Вятърът… и вятърът не ми харесва. Може да духне някои рекламен плакат отгоре ми. Трябва да запазя самообладание… Хората разчитат на мен… Ще си държа очите отворени на четири и ако видя нещо подозрително ще го съобщя на останалите… Само че такива няма… При пръв удобен случай ще се сприятеля с повече хора. Може би ако мръдна една-две пресечки по-нататък ще срещна някого от останалите… Докъде ли са стигнали? Освен ако не са го направили нарочно. Може това и да е част от плана. А възможно е Хакър да ме наблюдава — ако се случи нещо опасно, всички ще ми се притекат на помощ… (Смее се нервно.) Сигурен съм, че не са ме оставили просто да се шляя сам из улиците. Трябва да им е ясно, че не мога да изляза насреща на един побъркан убиец. Лудият има сила за десет души, а моята не стига и за половин човек… Освен ако не ме използват за примамка… Възможно ли е? Да ме оставят така, като агне пред заколение?… Убиецът се нахвърля отгоре ми, а те се втурват бързо и го сграбчват… но ако се втурнат бавно… Вратът винаги е бил слабото ми място. (На фона пробягва тъмна фигура.) Какво беше това? Дали да не се върна… Отдалечих се доста от мястото, от което тръгнах… Как ще ме намерят, за да ми възложат задачата? На всичко отгоре тази част на града ми е напълно непозната… какво да правя? Да, да… Не е ли по-добре да се върна, преди да съм се изгубил напълно… (Чува бавни и заплашителни стъпки, които приближават към него.) Оох… Това са стъпки… лудият сигурно има крака… О, Боже, смили се над мен.
Докторът: Клейнман, ти ли си?
Клейнман: Какво? Кой е?
Докторът: Докторът.
Клейнман: Ама че ме уплаши! Кажи ми, имаш ли новини от Хакър и останалите?
Докторът: Относно твоето участие ли?
Клейнман: Да. Губя си времето и се мотая наоколо като муха без глава. Всъщност искам да кажа, че си отварям очите на четири, но ако знаех какво трябва да правя…
Докторът: Хакър наистина спомена нещо за тебе.
Клейнман: Какво?
Докторът: Не си спомням.
Клейнман: Отлично. Забравили са ме.