Химлер довтаса задъхан и ошашавен. Заповедта да се яви незабавно в Берхтесгаден го била сварила насред урок по степ. Той изтръпнал при мисълта, че се е разчуло за изчезването на камион с няколко хиляди конусовидни бални шапки, обещани на Ромел за зимната му офанзива. (Химлер не бе свикнал да го канят на вечеря в Берхтесгаден, защото недовиждаше и Хитлер не можеше да го гледа как загребва с вилицата и размазва храната по бузите си.) Химлер разбра, че е сгазил лука, защото Хитлер го нарече „пигмей“, а той правеше това само когато бе здравата ядосан. Фюрерът се извърна рязко към него и изкряска:
— Ще си пуска ли Чърчил бакенбарди? Да или не?
Химлер се изчерви.
— Е?
Химлер отговори, че имало нещо такова. Говорело се, че Чърчил възнамерявал да си пусне бакенбарди, но съобщенията били неофициални. Що се отнасяло до броя и размера им, той обясни, че най-вероятно е бакенбардите да са два, със средна дължина, но никой не искал да се ангажира с категорично становище, преди да било напълно сигурно. Хитлер ИЗПИЩЯ и тресна с юмрук по масата. (Това бе истински триумф на Гьоринг над Шпеер.) Хитлер измъкна карта и ни показа как щял да отреже доставките на напарени пешкири за Англия. Като блокира Дарданелите, Дьониц можел да спре притока на пешкири към Острова и разглезените британци напразно щели да чакат тази благодат да кацне пак върху мутрите им. Но основният въпрос си оставаше: Ще може ли Хитлер да бие Чърчил по бакенбарди? Химлер подхвърли, че Чърчил вече е взел преднина на старта и навярно е невъзможно да бъде настигнат. Но тъпия оптимист Гьоринг заяви, че бакенбардите на фюрера като нищо може да пораснат по-бързо, ако мобилизираме цялата мощ на Германия и я съсредоточим към тази цел. На спешно свикано заседание на Генералния щаб Фон Рундщет посочи, че не бивало да се пускат бакенбарди на два фронта едновременно. По-разумно било усилията да се насочат към отглеждането на един, но поне да е, както трябва. Хитлер отвърна, че можел да се справи и с два накуп. Ромел подкрепи Фон Рундщет.
— Никога няма да ги докарате равни, майн фюрер — обоснова се той. — Особено като ги пришпорвате.
Хитлер побесня и им кресна, че това бил въпрос, който щели да решат той и бръснарят му. Шпеер обеща да утрои производството на крем за бръснене до есента и това видимо повдигна духа на Хитлер. Но после, през зимата на 1942 г., руснаците започнаха контранастъпление и бакенбардите спряха да растат. Хитлер изпадна в отчаяние. Направо му се ревеше при мисълта, че скоро Чърчил ще изглежда шик, а той, горкият, ще си остане „обикновен“. Но много скоро получихме съобщение, че Чърчил се отказал от идеята да си пуска бакенбарди, защото се боял да не се охарчи. Така че фюрерът за пореден път се оказа прав.
След нашествието на съюзниците косата на Хитлер стана суха и разчорлена. Това се дължеше, от една страна на бойните успехи на съюзниците, а, от друга, на съветите на Гьобелс, който му втълпи да я мие всеки ден. Щом научи това, генерал Гудериан се върна по спешност от руския фронт и каза на фюрера, че трябва да мие косата си с шампоан не повече от три пъти в седмицата. Тази практика била изпитана от Генералния щаб и дала забележителни резултати при предишните две войни. Хитлер отново не се вслуша в гласа на генералите и продължи да се мие всеки ден. Борман му помагаше при изплакването и чакаше с гребен в ръка края на процедурата. В крайна сметка Хитлер стана дотам зависим от Борман, че преди да се погледне в огледалото, караше него да стори същото. С настъпването на съюзническите войски на изток косата на Хитлер вехнеше от ден на ден. Рошав и със занемарен вид, той крещеше часове наред как хубаво щял да се подстриже и да се обръсне, когато Германия спечели войната, и не било изключено дори да си сложи брилянтин. Сега чак разбирам, че изобщо не е имал намерение да прави това.
Един ден Хес взе шишенцето с лосион „Виталис“ на фюрера и отпраши към Англия със самолет. Германското Върховно командване побесня. Подозираха, че Хес смята да предаде лосиона на съюзниците и да им поиска в замяна прошка за себе си. Най-разгневен бе Хитлер, защото научи новината точно когато излизаше изпод душа и трябваше да оправи косата си. (По-късно в Нюрнберг Хес обясни, че искал да спре олисяването на Чърчил, та да се сложи край на войната. Той тъкмо бил убедил Чърчил да се наведе над мивката, когато стражата го спипала.)
Към края на 1944 г. Гьоринг си пусна мустак и тръгнаха слухове, че скоро той щял да замени Хитлер. Фюрерът само дето не излезе от кожата си от яд. Той обвини Гьоринг в измяна.