Клейнман: В какво друго?
Докторът: Ами… Хм… в друго живо същество.
Клейнман: Какво искаш да кажеш? В някакво животно ли?
Докторът: Да.
Клейнман: Искаш да кажеш, че може да се превърнеш, да кажем, в жаба?
Докторът: Забрави, все едно че нищо не съм ти казал.
Клейнман: Абе то всичко е възможно, но ми е трудно да си представя, че някой президент на голяма корпорация може един ден да се превърне в катерица.
Докторът: Причернява ми.
Клейнман: Слушай, защо не ми кажеш какво е твоето участие в този план? Щом излизаш от строя, защо аз да не се заема вместо теб? Нали все още не знаем каква е моята задача.
Докторът: Моята няма да ти свърши никаква работа. Само аз мога да я изпълня.
Клейнман: За Бога, не мога да преценя дали сме прекалено добре или пък недостатъчно организирани.
Докторът: Не ни изменяй, Клейнман. Имаме нужда от теб. (Умира.)
Клейнман: Докторе? Докторе? О, Боже Господи… Какво да правя? По дяволите! Отивам си у дома. Нека си тичат цяла нощ като шантави. Разгарът на сезона. И без това нищо не ми казват. Просто не искам аз да изляза виновен за всичко. А защо всъщност трябва да съм виновен? Излязох, като ме повикаха. А се оказа, че няма какво да правя.
Влиза полицай заедно с мъжа, отишъл да потърси помощ.
Мъжът: Тук някой да умира?
Клейнман: Аз умирам.
Полицаят: Вие ли? А онзи там?
Клейнман: Той вече умря.
Полицаят: Вие приятел ли сте му?
Клейнман: Той ми е вадил сливиците.
Полицаят се навежда да огледа тялото.
Мъжът: Веднъж бях мъртъв.
Клейнман: Моля?
Мъжът: Мъртъв. Бях мъртъв. По време на войната. Раниха ме. Поставиха ме върху операционната маса. Хирурзите се бориха с пот на челото за живота ми. Изведнъж ме изгубиха… пулсът спря. Всичко свърши. Разказваха ми после, че един от лекарите запазил присъствие на духа и започнал да масажира сърцето ми. То започнало отново да тупти и аз оживях, но за един кратък миг официално бях мъртъв… И според науката също… напълно мъртъв. Но това стана преди много години. Ето защо съчувствам на всеки умрял, когото срещам.
Клейнман: И как беше?
Мъжът: Кое?
Клейнман: Ами докато сте били мъртъв. Мярна ли ви се нещо пред очите?
Мъжът: Не. Просто… нямаше нищо.
Клейнман: Не си ли спомняте нещо от задгробния живот?
Мъжът: Не.
Клейнман: Не стана ли дума за мен?
Мъжът: Нямаше нищо. Абсолютно нищо, Клейнман. Нищо.
Клейнман: Не искам да си отивам. Поне не сега. Не искам и с мен да стане като с него. Хванат в капан в някаква глуха улица… ударен отзад… останалите удушени… дори Хакър… от този злодей.
Мъжът: Хакър не е убит от лудия.
Клейнман: Не е ли?
Мъжът: Хакър бе убит от заговорници.
Клейнман: Заговорници?
Мъжът: От другата фракция.
Клейнман: Каква друга фракция?
Мъжът: Нали знаете за другата фракция?
Клейнман: Нищо не зная! Аз съм просто изгубен в нощта.
Мъжът: Някои хора. Шепърд и Уилис. Те от самото начало бяха против начина, по който Хакър подходи към проблема.
Клейнман: Какъв проблем?
Мъжът: Ами Хакър всъщност не постигна никакви резултати.
Клейнман: Нито пък полицията.
Полицаят: (изправя се). Ще постигнем, ще постигнем, стига тези проклети цивилни да не си пъхат носа в работата ни.
Клейнман: Мислех, че имате нужда от помощ.
Полицаят: Помощ да, но не бъркотии и паника. Не се безпокойте обаче. Имаме вече следи и електронните машини обработват данните. Нашите компютри са най-добрите електронни мозъци. Никога не грешат. Ще видиш колко ще издържи убиецът срещу тях. (Коленичи.)
Клейнман: Та кой уби Хакър?
Полицаят: Срещу Хакър има цяла фракция.