Ал: Само се опитай, какво се надуваш!
Бил: Ще опитаме, и още как!
Вадят се и се размахват ножове и тояги.
Клейнман: Приятели… момчета…
Франк: Избирай, Клейнман, сега е моментът!
Хенри: Избирай правилно, Клейнман. Ще има само един победител.
Клейнман: Ще се избием едни други, а лудият ще остане на свобода. Не разбирате ли?… Не разбират.
Започват да се бият. Неочаквано боят спира и всички вдигат погледи. На сцената се появява някаква на пръв поглед религиозна и внушителна процесия начело с един помощник.
Помощникът: Убиецът! Открихме убиеца! (Боят се прекратява, започват да се питат: „Какво е това?“)
ШУМ: Трас! Прас! Влиза група с душещия Ханс Спайро.
Полицаят: Това е телепатът Спайро. Помага ни в издирването. Той е ясновидец.
Клейнман: Наистина ли? Може да се представи добре на някои конни състезания.
Полицаят: Разкривал е и други убийства. Стига само да подуши или да пипне нещо. Долови мислите ми в нашето управление. Позна с кого съм спал.
Клейнман: С жена си.
Полицаят: (след като отправя мръсен поглед към Клейнман.). Я го виж ти! Родил се е с необикновени способности.
Помощникът: Ясновидецът, господин Спайро е пред прага на разкриването на убиеца. Моля, дайте път (Спайро си проправя път и души.) Господин Спайро иска да ви подуши.
Клейнман: Мен ли?
Помощникът: Да.
Клейнман: Защо?
Помощникът: Достатъчно е, че той иска това.
Клейнман: Не искам да ме душат.
Франк: Значи криеш нещо.
Останалите единодушно се съгласяват с него.
Клейнман: Нищо не крия, но всичко това ме изнервя.
Полицаят: Хайде, души!
Спайро души. Клейнман се чувства неудобно.
Клейнман: Ама какво прави този? Нищо не крия. Сакото ми може би понамирисва на камфор. Нали? Хей, я стига си ме душил! Нервираш ме.
Ал: Нервира ли те, Клейнман?
Клейнман: Винаги съм мразел да ме душат. (Спайро започва още по-енергично да души.) Какво има? Какво сте ме зяпнали всички? Какво? О, зная. Покапах си малко панталона със соса от салатата… Понамирисва леко… не е чак толкова ужасно… Салатата, от ресторанта на Уилтън… обичам бифтек… хубаво опечен… Тоест малко недопечен, но не съвсем… Нали знаете, поръчваш го малко недопечен, а ти го сервират целия кървясал.
Спайро: Този човек е убиецът.
Клейнман: Какво?
Полицаят: Клейнман?
Спайро: Да, Клейнман.
Полицаят: Не може да бъде!
Помощникът: Нов успех за господин Спайро!
Клейнман: Какво говорите? Чувате ли се какво говорите?
Спайро: Ето го виновника.
Клейнман: Ти си луд. Спайро… този човек е смахнат!
Хенри: Значи си бил ти, Клейнман!
Франк: (крещи). Хей… насам! Насам! Заловихме го!
Клейнман: Какво правите?
Спайро: Няма съмнение. Положителен съм.
Бил: Защо го направи, Клейнман?
Клейнман: Какво съм направил? И вие вярвате на този човек? Само за това, че ме помириса?
Помощникът: Необикновените способности на господин Спайро не са го лъгали никога досега.
Клейнман: Този човек е измамник. Какво от това, че души?
Сам: Значи Клейнман е убиецът!
Клейнман: Не съм… приятели… всички ме познавате!
Джон: Защо го направи, Клейнман?
Франк: Да, защо?
Ал: Направил го е, защото е луд. Защото му хлопа дъската.
Клейнман: Аз ли съм луд? Я ме вижте как съм облечен.
Хенри: Не очаквайте да каже нещо смислено. Изгубил си е ума!
Бил: Такива са си лудите. Разсъждават логично за всичко, освен за едно… за слабото си място, умопомрачението си.
Сам: А Клейнман винаги е дяволски логичен.