Хенри: Дори прекалено.
Клейнман: Това е шега, нали? Защото, ако не е шега, ще се разплача.
Спайро: Още веднъж благодаря на Всевишния за способността, с която е благоволил да ме надари.
Джон: Да го вържем още сега. (Общо съгласие.)
Клейнман: Не ме доближавайте! Не обичам въжетата!
Джина проститутката: Той се опита да ме нападне! Най-неочаквано ме сграбчи!
Клейнман: Дадох ти цели шест долара!
Сграбчват го.
Бил: Имам въже!
Клейнман: Какво правите?
Франк: Ще успокоим веднъж завинаги този град.
Клейнман: Изпращате на бесилото един невинен! Аз не съм в състояние да убия дори една муха… е, една муха може…
Полицаят: Не можем да го обесим без съд!
Клейнман: Разбира се, че не можете. Все пак имам някакви права!
Ал: А жертвите нямаха ли права?
Клейнман: Какви жертви? Чувате ли: Искам адвокат! Та аз дори нямам адвокат!
Полицаят: Как ще пледираш пред съда, Клейнман?
Клейнман: Като невинен. Напълно невинен! Нито сега, нито когато и да било съм бил убиец. Това не ме интересува дори и като хоби.
Хенри: С какво допринесе за залавянето на убиеца?
Клейнман: За плана ли говориш? Та никой не ми е казал какво представлява!
Джон: Не смяташ ли, че ти самият си длъжен да узнаеш?
Клейнман: Как? Всеки път, когато питах, ме пращаха за зелен хайвер.
Ал: Твое е задължението, Клейнман.
Франк: Правилно. Още повече че планът не е един.
Бил: Така е. Ние разработихме нов.
Дон: Има и други планове. Можеше да се включиш в някой от тях.
Сам: Затова ли ти беше трудно да избереш? Значи не си искал да избираш?
Клейнман: Между какво да избирам? Кажете ми какъв е планът. Дайте ми възможност да помогна. Използвайте ме.
Полицаят: Вече е късно.
Хенри: Клейнман, ти си осъден и си признат за виновен. Ще бъдеш обесен. Имаш ли някакви последни желания?
Клейнман: Да. Предпочитам да не бъда обесен.
Хенри: Съжалявам, Клейнман. Нищо не можем да направим.
Ейб: (влиза възбуден). Бързо… елате бързо!
Джон: Какво има?
Ейб: Сгащихме убиеца зад склада.
Ал: Това е невъзможно. Убиецът е Клейнман.
Ейб: Не, не. Спипахме го в момента, в който душеше Едит Кокс. Тя го разпозна. Бързо! Трябват ни много хора.
Сам: Някой познат ли е?
Ейб: Не. Непознат е, може да избяга!
Клейнман: Видяхте ли? За малко да обесите невинен!
Хенри: Прости ни, Клейнман.
Клейнман: Разбира се. Ако пак се чудите какво да правите, заповядайте с въжето.
Спайро: Трябва да има някаква грешка.
Клейнман: Ами ти, бе? Я да си оперираш носа! (Всички побягват.) Поне разбрах кои са ми приятели. Отивам си вкъщи! Тук нямам повече работа… Уморен съм, студено ми е… ама че нощ… Ами сега къде попаднах? Чувството ми за посока… пукната пара не струва. Не, не насам… Я да си отдъхна за миг… да се ориентирам. Прилоша ми малко от страх… (шум) О, Господи… това пък какво е?
Лудият: Клейнман?
Клейнман: Кой сте вие?
Лудият: (той прилича на Клейнман). Убиецът. Може ли да поседна? Уморих се.
Клейнман: Какво?
Лудият: Всички ме преследват… Тичам из разни улици, пъхам се във входове. Дебна из града… а те си мислят, че се забавлявам.
Клейнман: Вие сте… вие сте убиецът?
Лудият: Разбира се.
Клейнман: Най-добре да се махам от тук!
Лудият: По-спокойно. Въоръжен съм.
Клейнман: Вие… вие искате да ме убиете?
Лудият: Разбира се. Това е специалността ми.
Клейнман: Вие… вие сте луд.
Лудият: Разбира се, че съм луд. Да не мислиш, че нормален човек ще тръгне да убива хора? Дори не ги ограбвам. Това е самата истина. Пукната пара не съм спечелил от нито една жертва. Не съм задигнал дори едно гребенче!