Клейнман: Защо го правите тогава?
Лудият: Как защо? Защото съм луд.
Клейнман: Изглеждате нормален.
Лудият: Не съди по външния вид на хората. Душевноболен съм.
Клейнман: Да, но предполагах, че сте висок, черен, страшен…
Лудият: Това не е филм, Клейнман. И аз съм човек като теб. Да не смяташ, че трябва да имам вампирски зъби?
Клейнман: Но вие сте убили толкова много едри, силни мъже… два пъти по-големи от вас…
Лудият: Така е. Понеже ги издебвам изотзад или чакам да заспят. Не си търся белята.
Клейнман: Но защо вършите всичко това?
Лудият: Смахнат съм. Мислиш ли, че знам какво върша?
Клейнман: Харесва ли ви?
Лудият: Това не е въпрос на харесване. Правя го — и толкоз.
Клейнман: Не разбирате ли колко нелепо е?
Лудият: Ако го разбирах, щях да съм нормален.
Клейнман: Откога сте така?
Лудият: Откакто се помня.
Клейнман: Не може ли да ви се помогне?
Лудият: Кой да ми помогне?
Клейнман: Има лекари… клиники…
Лудият: Ти мислиш, че лекарите разбират нещо? Ходил съм по какви ли не лекари. Правиха ми кръвни проби, гледаха ме на рентген. Не могат да открият лудостта. Тя не излиза на рентгенова снимка.
Клейнман: Ами психиатрията? Психиатрите?
Лудият: Заблуждавам ги.
Клейнман: Ами?
Лудият: Държа се нормално. Показват ми мастилени петна… Питат ме дали ми харесват момичетата. Отговарям, че ми харесват.
Клейнман: Това е ужасно!
Лудият: Имаш ли последни желания?
Клейнман: Шегувате се!
Лудият: Искаш ли да чуеш лудешкия ми смях?
Клейнман: Не. Не можете ли да се вслушате в гласа на разума? (Лудият щраква драматично сгъваемия нож.) Ако моето убийство не ви доставя удоволствие, защо тогава го вършите? Не е логично. Може да използвате по-полезно времето си… Заемете се с голф… станете лудият играч на голф!
Лудият: Сбогом, Клейнман!
Клейнман: Помощ! Помощ! Убиха ме!
Лудият го намушква и побягва.
Клейнман: Ох! Ох!
Струпва се малка група хора. Чува се: „Той умира. Клейнман умира… умира“.
Джон: Клейнман… как изглеждаше?
Клейнман: Като мен.
Джон: Как така като теб?
Клейнман: Прилича на мен.
Джон: А Йенсен каза, че приличал на него… висок, рус. Като швед…
Клейнман: Ох… На Йенсен ли ще вярваш или на мен?
Джон: Добре, добре, не се ядосвай…
Клейнман: Хубаво, само недей да плещиш глупости… На мен прилича…
Джон: Сигурно е специалист по дегизирането…
Клейнман: Че е специалист по нещо, това е ясно, но вие по-добре се размърдайте.
Джон: Донесете му малко вода.
Клейнман: Защо ми е вода?
Джон: Предполагам, че си жаден.
Клейнман: На умиране не се изпитва жажда. Освен ако не си се натъпкал със солена риба, преди да те наръгат.
Джон: Страх ли те е да умреш?
Клейнман: Не че ме е страх, а просто искам да ме няма, когато това се случи.
Джон: (замислено). Рано или късно това ни чака.
Клейнман: (бълнува). Помагайте си… Господ е единственият неприятел.
Джон: Бедният Клейнман. Бълнува.
Клейнман: Ох… ох… ъъъхххх. (Умира.)
Джон: Хайде, трябва да съставим по-добър план.
Започват да се разотиват.
Клейнман: (понадига се). И още нещо. Ако има задгробен живот и всички отидем на едно и също място… не ме търсете, докато аз не ви потърся. (Издъхва.)
Мъжът: (влиза тичешком). Убиецът е бил забелязан край железопътната линия! Идвайте бързо!