Кое е по-добро: да обичаш или да бъдеш обичан. Нито едно от двете, ако холестеролът ти е над шестстотин. Естествено под любов разбирам романтичния вариант — между мъж и жена, а не между майка и дете, между момче и неговото кутре или между двама оберкелнери. Прекрасно е, че когато си влюбен, ти иде да запееш. В никакъв случай обаче страстният мъжки екземпляр не трябва да се поддава на това изкушение, а ако все пак не устои, добре е да пее, а не да „рецитира“ текста на песента. Да си обичан, със сигурност е доста по-различно от това да си обожаван, защото обожаването може да става и от разстояние, но за истинска любов трябва да си в една стая с любимия, клекнал зад пердето.
Истинският любовник е едновременно силен и нежен. Колко силен ли? Ами според мен, ако може да вдигне двайсет и пет килограма тежест, става. Не забравяйте, че за влюбения любимата е най-прекрасното същество на този свят, макар за непознатия тя да не се различава от пържена скумрия например. Оценяването на красотата зависи от зрението. Ако човек недовижда, може да помоли най-близкия до него да му каже кое момиче хваща окото. (Всъщност в повечето случаи най-красивите се оказват и най-тъпи, та затуй някои хора смятат, че няма Бог.)
„Радостта от любовта трае само миг, пее трубадурът, но болката от нея е вечна“. Това парче за малко да стане хит, но се оказа, че мелодията много прилича на „Аз съм Янки Дудъл Денди“.
Това не е никакво удоволствие, по-добре се захванете с нещо друго. Идете на свиждане на болен приятел. Ако не е възможно, си купете билет за театър или се потопете в гореща вана с книжка в ръка. Изобщо каквото и да е, само да не се окажеш в горичка, ухилен до уши, да береш цветя и да ги слагаш в кошничка. Докато се усетиш, и ще защъкаш насам-натам. А какво ще ги правиш теменужките, като ги набереш? „Ами ще ги сложа във ваза“, ще речете. Глупав отговор. В днешно време просто се обаждаш по телефона на цветаря и си поръчваш каквото искаш. Да ходи той по горичките, за това му се плаща. Така че, ако започне гръмотевична буря или се ядосат осите в някой див кошер, него ще го карат в болницата „Маунт Синай“.
От казаното дотук не си правете произволния извод, че съм безчувствен към радостите на природата, макар да съм установил, че няма по-велик кеф от четирийсет и осем часа, прекарани в стиропорния басейн на Фоум Ръбър Сити през годишния отпуск. Но това е друга история.
Кратко, но полезно ръководство за гражданско неподчинение
За да стане революция, са необходими две неща: някой или нещо, срещу което да се въстане, и някой, който да се навие да въстане. Официалното облекло не е задължително и двете страни могат произволно да избират мястото и времето, но ако някоя от тях не се появи, цялата работа отива по дяволите. По време на Китайската революция от 1650 г. и двете страни не дойдоха и, естествено, изгубиха капарото за залата.
Народът или партиите въстават срещу така наречените потисници и лесно могат да бъдат разпознати по това, че революцията им прави голям кеф. Потисниците обикновено са издокарани в костюми, притежават земя и си слушат музика по радиото до късно през нощта, без някой да посмее да им крещи, че нарушават тишината. Работата им е да поддържат „статуквото“ — състояние, при което всичко си остава същото, макар да им се иска да правят ремонт вкъщи на всеки две години.
Когато потисниците станат прекалено строги, се получава нещо, известно като полицейска държава, в която се забраняват всякакви прояви на недоволство — не трябва да се усмихваш, да носиш папийонка или да наричаш кмета „дебелак“ например. В полицейската държава гражданските права са орязани яко, не може и дума да става за свобода на словото, но все пак се разрешава да се кълчиш под звуците на музикален запис. Не се търпят критични забележки по адрес на управляващите, особено ако засягат умението им да танцуват. Свободата на печата също е ограничена и управляващата партия „диктува“ новините, като позволява на гражданите да научават само приемливи политически идеи и резултати, които не биха предизвикали бунт.
Групите, които въстават, се наричат „потиснати“. Те обикновено обикалят в кръг, роптаят и се оплакват от главоболие. (Трябва да се отбележи, че потисниците никога не въстават и не се опитват да станат потиснати, защото това би означавало да си сменят бельото.)
Ето някои известни примери за революции:
Френската, при която селяните взели властта със сила и бързо сменили ключалките на вратите в двореца, за да не могат аристократите да се върнат в него. После си спретвали голяма веселба и здравата преяли. Когато накрая благородниците успели да си върнат двореца, се наложило да го почистят основно, защото всичко било оплескано с мазни петна, а мебелите били прогорени от фасове.