Руската, която назрявала с години и избухнала неочаквано, когато крепостните разбрали, че цар и император са един и същ човек.
Трябва да се знае, че след като революцията приключи, потиснатите често вземат властта в свои ръце и започват да се държат като потисници. Разбира се, тогава е много трудно да се свържеш с тях по телефона и е възможно парите, дадени назаем за цигари и дъвки по време на борбата, да бъдат забравени.
Гладна стачка. Потиснатият не яде, докато не бъдат изпълнени исканията му. Коварни политици често оставят край него бисквити или сирене чедър, но стачкуващият трябва да устоява на тези изкушения. Ако управляващата партия го склони да яде, протестът се потушава сравнително лесно. Пък ако го примами да похапне и да вземе чек с дарение, победата й е пълна. В Пакистан прекратиха гладна стачка с помощта на телешки флейки в пикантен сос, на които народните маси не устояха, но подобни деликатеси рядко се предлагат.
Проблемът при гладната стачка е, че след няколко дни изгладняваш като вълк, особено ако край тебе минават камионетки с озвучителна система, от чиито високоговорители гърми следното послание:
— Аууу, какво крехко пиленце… ммммм, че вкусен грах… МЛЯС-МЛЯС-МЛЯС.
По-умерена форма на гладна стачка за хората, чиито политически възгледи не са чак толкова крайни, е отказът от приемане само на някои храни, например кромид. Използван правилно, този метод може да има поразяващ ефект върху управниците. Добре известно е, че като отказваше категорично да яде салата с лук, Махатма Ганди засрами британското правителство и го принуди да направи много отстъпки. Освен от яденето човек може да се откаже и от други неща: белота, усмихването и стоенето на един крак.
Изберете си подходящо място и седнете там, но седнете истински, тоест задникът ви да опира о земята. Иначе ще минавате за клекнали, а тази поза е лишена от политически смисъл, освен ако и правителството не е клекнало. (Това се случва рядко, но понякога зиме и правителството кляка.) Номерът е да седите докато не ви направят някои отстъпки, но както и при гладната стачка, властите ще се опитат да ви вдигнат. Може да кажат например: „Айде ставайте, че затваряме!“ или „Бихте ли се изправили за малко, искаме да ви премерим колко сте висок“.
Основното за една демонстрация е, че тя трябва да бъде видяна. От това произлиза и терминът „демонстрация“. Ако човек си демонстрира насаме у дома, това на практика не е никаква демонстрация и минава в графата „идиотии и магарии“.
Прекрасен пример за демонстрация е Чаеното тържество в Бостън. На него разгневени американци, дегизирани като индианци, изхвърлили британския чай в залива на пристанището. После индианци, дегизирани като разгневени американци, хвърлили самите британци във водата. След това британци, дегизирани като чаени храстчета, се изхвърляли един друг. Накрая дошли германски наемници, наконтени в костюми от „Жените на Троя“, и скочили в залива, без да обяснят защо.
Когато демонстрирате, добре е да носите плакат, на който са изписани политическите ви искания. Ето няколко подходящи варианта: 1. „Намалете данъците!“ 2. „Увеличете данъците!“ 3. „Стига сте правили мили очи на иракчаните!“
Заставате пред кметството и скандирате „Пудинг, пудинг!“, докато не изпълнят исканията ви.
Блокирате уличното движение, като подкарвате стадо овце из търговските улици.
Обаждате се по телефона на хора от управляващия елит и им пеете „Бес, вече си само моя“.
Обличате се като полицай и подскачате на един крак.
Дегизирате се като храстче и забивате по едно кроше на всеки, който мине покрай вас на тротоара.
Състезание по съобразителност с инспектор Форд
Инспектор Форд се втурна в кабинета. Върху пода лежеше тялото на Клифърд Уийл, очевидно ударен отзад с дървен чук за крокет. Положението на тялото сочеше, че жертвата е била изненадана, докато е пеела „Соренто“ на златните си рибки. Доказателствата сочеха, че е имало ожесточена борба, прекъсвана на два пъти от телефонни повиквания: едното по погрешка, а второто със запитване до жертвата дали се интересува от уроци по танци.