Преди смъртта си Уийл потопил пръст в мастилницата и надраскал следното съобщение: „Продажните цени рязко спадат — всичко да се ликвидира“.
„Бизнесмен до последния си дъх“, мислеше си Айвс, прислужникът му, чиито обувки с високи токове, колкото и да е чудно, го правеха с няколко сантиметра по-нисък.
Вратата към терасата беше отворена, а от там през хола до някакво чекмедже водеха отпечатъци от стъпки.
— Айвс, къде се намирахте, когато се случи всичко това?
— В кухнята. Миех чинии — прислужникът извади от портфейла си малко сапунена пяна, за да потвърди истинността на думите си.
— Да сте чули нещо?
— Той беше там с някакви мъже. Спореха кой е по висок. Стори ми се, чух как господин Уийл започна да пее и Мосли, съдружникът му, се разкрещя: „Божичко, оплешивявам!“ След това се разнесоха подрънквания на арфа и главата на господин Уийл се търкулна на игрището за голф. Чух и как господин Мосли го заплашваше. Каза, че ако господин Уийл се докосне отново до неговия грейпфрут, няма да му отпусне банков кредит. Според мен той го е убил.
— Вратата на терасата отвътре ли се отваря или отвън? — обърна се инспектор Форд към Айвс.
— Отвън. Защо питате?
— Точно както и предполагах. Сега вече съм убеден, че вие, а не Мосли сте убили Клифърд Уийл.
Как е разбрал инспектор Форд?
Поради разпределението на къщата Айвс не би могъл да се промъкне зад своя работодател. Трябвало е да се промъкне пред него, при което господин Уийл би прекъснал пеенето на „Соренто“, за да перне Айвс с чука за крокет — ритуал, изпълняван много пъти преди това.
Уокър очевидно се бе самоубил. Поглъщане на голяма доза хапчета за сън. Въпреки всичко на инспектор Форд му се струваше, че нещо не е наред. Може би положението на тялото. То бе натикано в телевизионния апарат, а лицето се виждаше на екрана. На пода се намери лаконична бележка, написана от него на ръка преди самоубийството:
Мила Една,
Вълненият костюм много ме боде, затова реших да сложа край на живота си. Погрижи се синът ни да прави редовно утринна гимнастика. Оставям ти цялото си състояние, с изключение на войнишкото си кепе, което подарявам на планетариума. Моля те, не съжалявай за мен, много по-приятно ми е да бъда мъртъв и го предпочитам пред плащането на наема.
Довиждане, Хенри
PS! Може би моментът не е подходящ да повдигам въпроса, но имам всички основания да вярвам, че брат ти се среща с една корнуолска кокошка.
Една Уокър захапа нервно долната си устна.
— Какво смятате, инспекторе?
Инспектор Форд надникна във флакона с хапчета за сън, поставен върху нощната масичка.
— Дълго ли страда съпругът ви от безсъние?
— От години. На нервна почва. Страхуваше се, че ако затвори очи, някой от града ще го нацапа с бяла боя.
— Разбирам. Имаше ли врагове?
— Не. С изключение на някакви цигани, които държат чайна в околностите на града. Веднъж ги обиди, като запуши ушите си с тампони и се разскача пред чайната в почивния им ден.
Инспектор Форд забеляза недопита чаша мляко на бюрото. Млякото бе още топло.
— Госпожо Уокър, синът ви още ли е в колежа?
— Не, не е. Миналата седмица го изключиха за непристойно поведение. Дойде ни като изневиделица. Заловили го точно когато се опитвал да натика едно джудже в сос тартар. Подобно поведение е недопустимо за такова първокласно училище.
— А за мен е недопустимо убийството. Вашият син е арестуван.
Защо инспектор Форд подозира сина на Уокър в убийството на собствения му баща?
В джобовете на костюма на господин Уокър са намерени пари. Човек, който е решил да се самоубива, не пропуска да извади кредитната си карта и да подпише всичко.
Стъклената витрина е разбита и от нея изчезва сапфирът „Белини“. Единствените следи в музея са един рус косъм, десетина отпечатъка от пръсти, всички въз розови. Пазачът обяснява, че стоял на мястото си, когато зад него се прокраднала фигура в черно и го ударила по главата със свитък листа от някаква реч. Преди да изгуби съзнание, му се сторило, че чува мъжки глас да казва: „Джери, извикай майка си“, но не е сигурен в това. Крадецът очевидно се е промъкнал през капандурата на покрива и е слязъл по стената със специални вакуумни обуща също като муха в човешки образ. Пазачите на музея винаги държат една огромна мухоловка за подобни случаи, но този път са били измамени.