— Защо му е притрябвал на когото и да е сапфирът „Белини“? — запита уредникът на музея. — Не знаят ли, че той е прокълнат?
— Как така прокълнат? — попита на свой ред инспектор Форд.
— Първоначално сапфирът е бил собственост на един султан, който умира при загадъчни обстоятелства: една ръка се протяга от чинията със супа, която той яде, и го удушава. Следващият собственик е английски лорд, намерен един ден от жена му засаден с краката нагоре в саксия за цветя. Известно време не се чува нищо за камъка; години по-късно се разбира, че е собственост на тексаски милионер, който при миене на зъби внезапно се самозапалва от търкането на четката. Ние купихме сапфира едва миналия месец, но, изглежда, проклятието продължава, тъй като наскоро след като се сдобихме с него, всички членове на управата на музея се наредиха един зад друг и с танцова стъпка се хвърлиха от една скала.
— Добре — обади се инспектор Форд, — възможно е скъпоценният камък да носи нещастие, но той е твърде ценен и ако желаете да си го получите обратно, идете в гастронома на Ханделман и арестувайте Ленард Ханделман. Ще намерите сапфира в джоба му.
Как инспектор Форд е научил кой е крадецът?
Предния ден Ленард Ханделман направил следната забележка: „Ако имах голям сапфир, бих веднага зарязал бакалската работа“.
— Току-що застрелях мъжа си — плачеше Синтия Фрим, застанала над тялото на паднал в снега плещест мъж.
— Как се случи всичко това? — попита я направо инспектор Форд.
— Излязохме на лов. Двамата с Куинси обичахме да ходим на лов. Веднага след това се разделихме. Навсякъде около нас се издигаха гъсти храсти. Стори ми се, че виждам мармот. Стрелях моментално. Докато му одирах кожата, разбрах, че сме женени.
— Хм — размишляваше инспектор Форд и оглеждаше оставените в снега следи. — Сигурно сте отличен стрелец. Застреляли сте го точно между веждите.
— О, не, просто късмет. Всъщност съм истински аматьор.
— Разбирам.
Инспектор Форд разгледа вещите на убития. В джоба му се намериха въже, ябълка от 1904 г. и инструкция, какво да правите сутрин, ако се събудите до някоя арменка.
— Госпожо Фрим, за първи път ли се случва такова нещастие със съпруга ви по време на лов?
— Да, това е първото трагично нещастие, макар че веднъж в канадските Скалисти планини един орел отнесе кръщелното му свидетелство.
— Съпругът ви винаги ли е ходил с тупе на темето?
— Всъщност не. Обикновено го носеше в джоба си и го показваше, ако го предизвикваха в някакъв спор. Защо питате?
— Мъжът ви изглежда много ексцентричен.
— Такъв беше.
— Затова ли го убихте?
Как инспектор Форд е разбрал, че това не е било случайност?
Опитен ловец, като Куинси Фрим, никога не би дебнал елен по долни дрехи. Всъщност госпожа Фрим е убила мъжа си с тежък предмет вкъщи, докато е бършел лъжици, и се е постарала това да изглежда като нещастен случай при лов, като е завлякла тялото в гората и е оставила наблизо един брой на списание „Поля и потоци“. В бързината си обаче е забравила да го облече. Защо е бърсал лъжици по долни дрехи, остава пълна загадка.
Полумъртъв от глад, Кърмит Крал влезе с олюляващи се стъпки във всекидневната на родителите си, където те го очакваха нетърпеливо с инспектор Форд.
— Благодаря ви, че заплатихте откупа — обърна се Кърмит към тях. — Струваше ми се, че никога няма да изляза жив от там.
— Разкажете ми всичко за това — каза инспекторът.
— Бях се запътил към търговската част на града за да ми опънат шапката на калъп, когато една лека кола спря до мен и двама мъже ме попитаха дали имам желание да видя кон, който знае наизуст обръщението на Линкълн към американския народ. Отговорих, че имам, и се качих при тях. Веднага след това ме упоиха с хлороформ и се събудих неизвестно къде, завързан за стол и с превръзка на очите.
Инспектор Форд разгледа бележката за откупа:
„Скъпи мамо и тате, оставете 50 000 долара под моста на улича «Дека тур» в една торбичка. Ако на улица «Декатур» няма мост, моля ви, постройте такъв. С мен се отнасят добре, имам подслон и хубава храна, макар че снощи стридите бяха преварени. Изпратете бързо парите, защото, ако не се обадите до няколко дни, човекът, който сега ми оправя леглото, ще ме удуши.