Двамата се запознали в Лондон на репетиция на пиесата „Убийство в катедралата“ (чието заглавие по онова време било „Крачета за един милион долара“). О’Шон убедил Елиът да си обръсне бакенбардите и да се откаже от идеята да стане танцьор на фламенко. След това двамата писатели съчинили манифест за целите на „новата поезия“, една от които била да се пишат по-малко стихотворения за зайци.
„Егнюс и друидите“. О’Шон бил повлиян от келтската митология и поемата му, започваща със „Заголи, загали бедрото дълго…“, разказва как боговете на древните ирландци превърнали двама влюбени в том от „Енциклопедия Британика“.
„Свободна промяна“. Това вероятно е свързано с желанието на О’Шон „да промени човешката раса“, която той смятал по принцип за онеправдана, особено жокеите. О’Шон определено бил песимист и смятал, че нищо добро не чака хората, докато отказват да свалят телесната си температура под 98,6 градуса по Фаренхайт, което му се струвало неразумно.
„Блейк“. О’Шон бил мистик и досущ като Блейк вярвал в невидими сили. Той окончателно се убедил в съществуването му, когато светкавица поразила брат му Бен, докато навлажнявал с език гърба на пощенска марка. Светкавицата не успяла да убие Бен, в което О’Шон видял ръката на Провидението, въпреки че минали седемнайсет години преди брат му да прибере отново езика в устата си.
„О’Хигинс“. Патрик О’Хигинс запознал О’Шон с Поли Флаърти, която станала госпожа О’Шон след десетгодишно ухажване, през което двамата не правели нищо друго, освен да се срещат тайно и да се задяват. Поли така и не осъзнала колко гениален бил нейният съпруг, и споделяла с приятелки, че той ще бъде запомнен не с поезията му, а с навика да надава неистов писък, преди да захапе ябълка.
„Главата на О’Лиъри“. Това е връх О’Лиъри, на който О’Шон направил предложение за женитба на Поли малко преди тя да се изтърколи по склона. О’Шон й отишъл на свиждане в болницата и спечелил сърцето й със стихотворението „Разлагащата се плът“.
„И се обаждай на мама“. На смъртния си одър Бриджит, майката на О’Шон, помолила сина си да се откаже от поезията и да стане продавач на прахосмукачки. О’Шон не могъл да обещае подобно нещо и страдал от угризения на съвестта до края на живота си. Все пак на международната конференция на поетите в Женева той пробутал на Уинстън Хю Одън и Уолъс Стивънс по една „Хувър“.
Бог
Пиеса
Атина. Около 500 г. пр.Хр. Двамина гърци с объркан вид стоят в средата на обширен пуст амфитеатър. Слънцето залязва. Единият от тях е актьорът, а другият — писателят драматург. И двамата са умислени и смутени. Подходящо е да бъдат играни от добри актьори. Облечени като клоуни.
Актьорът: Нищо… Просто нищо…
Писателят: Какво?
Актьорът: Безсмислие, пустота.
Писателят: Край. Финал.
Актьорът: Разбира се. Какво обсъждаме ние? Обсъждаме края.
Писателят: Ние неизменно обсъждаме края.
Актьорът: Защото е безнадежден.
Писателят: Признавам, че е незадоволителен.
Актьорът: Незадоволителен? Дори не е правдоподобен. Когато пишеш пиеса, номерът е да започнеш от края. Изгради един добър здрав край и после пиши отзад напред.
Писателят: Опитвал съм. Получи се пиеса без начало.
Актьорът: Това е абсурдно.
Писателят: Абсурдно? Кое е абсурдно?
Актьорът: Всяка пиеса трябва да има начало, среда и край.
Писателят: Защо?
Актьорът: (с поверителен тон). Защото всичко в природата има начало, среда и край.
Писателят: А какво ще кажеш тогава за кръга?
Актьорът: (замислено). Добре… Кръгът няма начало, среда и край, но той, така или иначе, не представлява кой знае какво.
Писателят: Диабетес, мисли за края. Премиерата е след три дни.
Актьорът: Без мен. Не участвам в този предопределен провал. Имам определена репутация като актьор. Публиката очаква да ме види в по-подходяща постановка.
Писателят: Може ли да ти напомня, че ти си гладуващ безработен актьор и аз великодушно се съгласих да участваш в пиесата ми, за да ти помогна да се завърнеш на сцената.