Актьорът: Тогава персонажите не би трябвало да имат предопределени черти и би трябвало сами да избират характеристиките си. Аз не би трябвало да съм роб само защото ти си го определил. Бих могъл да избера да бъда супермен.
Писателят: Тогава вече няма пиеса.
Актьорът: Няма пиеса ли? Добре, отивам в „Сарди“.
Писателят: Диабетес, ти водиш нещата към хаос!
Актьорът: Свободата хаос ли е?
Писателят: Дали свободата е хаос? Хм… Това си е препъникамък. (Към публиката.) Свободата хаос ли е? Някой там да е завършил философия?
Момиче от залата: (откликва). Аз.
Писателят: Коя сте вие?
Момичето: Всъщност завърших колежа с философски профил.
Писателят: Може ли да дойдете тук?
Актьорът: Какво, по дяволите, правиш?
Момичето: Има ли значение, че колежът беше в Бруклин?
Писателят: В Бруклин ли? Няма значение, приемаме го спокойно.
Тя тръгва към сцената.
Актьорът: Направо съм бесен!
Писателят: Какво те мъчи?
Актьорът: Ние сме насред пиеса. А кое е това момиче?
Писателят: След пет минути започва Атинският театрален фестивал, а пиесата ми няма финал.
Актьорът: Е, и?
Писателят: Тук бяха повдигнати сериозни философски въпроси. Съществуваме ли? Те (Сочи публиката.) съществуват ли? Каква е същинската природа на човека?
Момичето: Здравейте. Аз съм Дорис Ливайн.
Писателят: Аз съм Хепатитис, а той е Диабетес. И сме древни гърци.
Дорис: Аз пък съм от Грейт Нек.
Актьорът: Свали я от сцената!
Писателят: (открито оглеждайки хубавелката от горе до долу). Ама тя е много секси!
Актьорът: Какво общо има това с цялата работа?
Дорис: Основният философски въпрос е: Ако едно дърво падне в гората и наблизо няма никой, който да чуе падането му, как узнаваме, че това е било съпроводено с трясък?
Актьорът: Че какво ни дреме? Нали сега сме на Четирийсет и пета улица.
Писателят: (към Дорис). Ще спиш ли с мен?
Актьорът: Остави я на мира!
Дорис: (към актьора). Гледайте си вашата работа!
Писателят: (обръщайки се към кулисите). Може ли тук да спуснем завесата? Само за пет минутки. (После към публиката.) Останете си по местата. Ще я оправя по бързата процедура.
Актьорът: Възмутително! Това е абсурд! (после към Дорис.) Имате ли си някого?
Дорис: Разбира се. (Обръща се към публиката.) Даяна, ела тук. Очертава се нещо интересно с двамина гърци. (Никакъв отговор.) Тя е малко притеснителна…
Актьорът: Имаме да играем пиеса. Ще съобщя за всичко това на автора.
Писателят: Аз съм авторът!
Актьорът: Имам предвид истинския автор.
Писателят: (дискретно на актьора). Диабетес, мисля, че ще ми излезе късметът с нея.
Актьорът: Как ще ти излезе „късметът“? Имаш предвид съвкупление пред всички тези хора, пред цялата публика?
Писателят: Ще спуснем завесите. Пък и публиката ще прояви разбиране, все пак част от тях също правят такива неща… Е, далеч не всички де.
Актьорът: Идиот! Та тя е еврейка! Ако забременее и роди дете, имаш ли представа, на какво ще прилича?
Писателят: Хайде, хайде, може би все пак ще можем да прикоткаме приятелката й. Даяна! Това е шансът ти да имаш вземане — даване с актьор! При това много известен!
Актьорът: (придвижва се към телефона в лявата страна на сцената и вдига слушалката). Дайте ми външна линия!
Дорис: Не искам да причинявам неприятности…
Писателят: Няма никакви неприятности. Просто ние тук като че ли загубихме допир с действителността.
Дорис: Та кой ли знае какво е действителността?
Писателят: Толкова си права, Дорис!
Дорис: (философски). Хората често си мислят, че схващат действителността, а всъщност тънат в заблуда.