Писателят: Изпитвам влечение към теб и мисля, че е действително.
Дорис: Сексът дали е нещо реално?
Писателят: Дори и да не е, той си е една от най-приятните заблуди, на които човек може да се отдаде. (Придърпва я, тя се дърпа.)
Дорис: Не. Не тук!
Писателят: Защо не?
Дорис: Не знам точно. Въпрос на принцип.
Писателят: Правила ли си го досега с художествен образ?
Дорис: За последно с един италианец, но не зная дали беше художествен образ.
Актьорът: (държи слушалката, а от отсрещната страна се чуват звуци от шумна веселба). Ало?
Женски глас от телефона: Да, тук е жилището на господин Алън.
Актьорът: Може ли да говоря с господин Алън?
Женският глас: Кой се обажда, моля?
Актьорът: Един от героите в пиесата му.
Жената: Една секунда. Господин Алън, на телефона ви търси някакъв герой от пиеса!
Актьорът: (към писателя и Дорис). Сега ще видите какво ще стане с вас, похотливи гълъбчета!
Гласът на Уди Алън: Да, моля?
Актьорът: Господин Алън?
Уди: Да.
Актьорът: Обажда се Диабетес.
Уди: Кой?
Актьорът: Диабетес. Един от художествените образи, сътворени от вас.
Уди: А, да… Спомням си — вие бяхте един зле обрисуван образ… Твърде едноизмерен.
Актьорът: Благодаря.
Уди: Хей, пиесата не се ли играе в момента?
Актьорът: Точно затова се обаждам. На сцената има някакво странно момиче, което не желае да напусне, а отгоре на всичко Хепатитис взе, че си падна по нея.
Уди: Как изглежда тя?
Актьорът: Хубавка е, но не пасва на драматичната ситуация.
Уди: Руса ли е?
Актьорът: Брюнетка, с дълга коса.
Уди: И с хубави крака?
Актьорът: Да.
Уди: С големи гърди?
Актьорът: Мда, доста.
Уди: Задръж я там. Сега ще дойда.
Актьорът: Тя е студентка по философия. Но не е способна да даде убедителни отговори на някои философски въпроси. Типичен продукт на кафенето в Бруклинския колеж.
Уди: Странно! Използвах подобен образ в „Изиграй го пак, Сам!“
Актьорът: Надявам се, че там си е била на място.
Уди: Дай ми я.
Актьорът: На телефона?
Уди: Разбира се.
Актьорът: (към Дорис). Той те вика на телефона.
Дорис: (шептейки). Виждала съм го във филмите. Отрежи го.
Актьорът: Но той е написал пиесата!
Дорис: Претенциозна е.
Актьорът: (в слушалката). Не желае да говори с вас. Казва, че пиесата е претенциозна.
Уди: О, Господи! Добре, обади ми се пак, за да ми кажеш как е свършила пиесата.
Актьорът: Разбрано. (Полага слушалката обратно на вилката и остава замислен над последните думи на автора.)
Дорис: А дали ще се намери роля за мен в пиесата ви?
Актьорът: Не разбирам. Актриса ли си, или си момиче, което играе ролята на актриса?
Дорис: Винаги съм искала да бъда актриса. Майка ми се надяваше, че ще стана медсестра. Татко пък искаше да се омъжа в отбрано общество.
Актьорът: А сега какво работиш?
Дорис: В една фирма за производство на фалшив китайски порцелан.
От кулисите на сцената се появява някакъв грък.
Трихомонис: Диабетес, Хепатитис, аз съм — Трихомонис. (Поздравяват се взаимно.) Тъкмо се връщам от един спор със Сократ в Акропола, където той доказа, че не съществувам, тъй че доста съм разстроен. Като оставим това настрана, плъзна мълвата, че се нуждаете от финал на пиесата си. Мисля, че мога да ви предложа нещо, което ще ви свърши работа.
Писателят: Наистина ли?
Трихомонис: Коя е тази?
Дорис: Дорис Ливайн.
Трихомонис: Да не си от Грейт Нек?
Дорис: Да.