Трихомонис: Познаваш ли Рапапорт?
Дорис: Майрън Рапапорт?
Трихомонис: (кима). Двамата с него работехме за Либералната партия.
Дорис: Какво съвпадение!
Трихомонис: А ти нямаше ли вземане — даване с Мейър Линдзи?
Дорис: Аз — имах, но той с мен — не.
Писателят: Какъв е най-сетне финалът, който предлагаш?
Трихомонис: Ти си по-хубава, отколкото си мислех.
Дорис: Наистина ли?
Трихомонис: Искам да те обладая още сега.
Дорис: Явно тази вечер ми върви. (Трихомонис я хваща страстно за ръката.) Моля те, аз съм девствена! Така ли трябваше да кажа?
Суфльорът, облечен в пуловер и с книга в ръка, наднича отстрани.
Суфльорът: „Моля те, та аз съм девствена!“ Точно така. (Отново се скрива.)
Писателят: И какъв е този проклет финал?
Трихомонис: А? А, да… (Провиква се.) Момчета! Неколцина гърци избутват на сцената някакво механично устройство.
Писателят: Какво е това, по дяволите?
Трихомонис: Краят на твоята пиеса.
Актьорът: Не разбирам.
Трихомонис: В тази машина, която в продължение на шест месеца проектирах в магазина на зет ми, лежи отговорът.
Писателят: Как така?
Трихомонис: На финала всичко изглежда черно, а злощастният роб Диабетес е в безнадеждно положение…
Актьорът: Е, и?
Трихомонис: Зевс, баща на боговете, слиза изотгоре и размахвайки мълниите си, донася спасение на благодарна, но не по-малко безпомощна група смъртни.
Дорис: Deus ex machina1.
Трихомонис: Хей, че името е много подходящо за това нещо!
Дорис: Баща ми работеше за Уестингхауз.
Писателят: Все още не схващам.
Трихомонис: Почакайте да го видите в действие. В него лети Зевс. С това изобретение ще направя състояние. Софокъл вече ми капарира за един брой. А Еврипид иска два.
Писателят: Но това променя смисъла на пиесата!
Трихомонис: Не говори, докато не си видял демонстрацията. Бурситис, влез в летящата сбруя!
Бурситис: Аз?
Трихомонис: Направи каквото ти казвам. Просто няма да повярваш!
Бурситис: Не обичам височините.
Трихомонис: Влез вътре! Побързай! Хайде! Само за една демонстрация!
Бурситис: (протестира). Искам да извикам моя агент!
Писателят: Значи, казваш, накрая идва Бог и оправя всичко?
Актьорът: Харесва ми! Има за какво да си дадат парите хората!
Дорис: Прав е. Точно като холивудските филми по Библията.
Писателят: (застава с лек драматизъм в средата на сцената). Но ако Бог оправя всичко, тогава човек не е отговорен за действията си!
Актьорът: А ти се чудиш защо не те канят на някои партита…
Дорис: Но без Бог Вселената е лишена от смисъл. Животът е лишен от смисъл. Ние сме лишени от смисъл. (Напрегната пауза.) Изведнъж ми се прищя някой да ме опъне.
Писателят: Сега пък аз не съм в настроение за задевки.
Дорис: Така ли? Някой от публиката няма ли да поеме грижата да свърши тази работа?
Актьорът: Стига вече! (Към публиката.) Тя не говори сериозно, добри хора.
Писателят: Потиснат съм.
Актьорът: Какво те тревожи?
Писателят: Не знам дали вярвам в Господ.
Дорис: (към публиката). Говоря много сериозно даже.
Актьорът: Ако няма Бог, кой тогава е създал Вселената?
Писателят: Още не съм сигурен.
Актьорът: Какво искаш да кажеш с това, че „още не си сигурен“? Кога ще го узнаеш?
Дорис: И какво? На никого ли не му стиска с мен да се натиска?
Един мъж: (от публиката). Аз ще се нагърбя да те задоволя, миличка, щом друг не смее.
Дорис: Ще го направите ли, сър?
Мъжът: (към залата). Какво ви става бе, хора? Да се назлъндисвате на толкова хубаво момиче! Няма ли тук яки мъжаги? Или до един сте копелета, евреи, педали или комунисти, а?
1
Богът от машината (лат.) — в старогръцките трагедии често са прибягвали до подобен способ за разрешаване на трудни и заплетени проблеми. С механично приспособление бог слиза на сцената и въздава справедливост. — Бел.пр.