Иззад кулисите излиза Лоренцо Милър, облечен в съвременни дрехи.
Лоренцо: Ей, вие, я веднага сядайте на мястото си!
Мъжът: Добре, добре.
Писателят: Кой сте вие?
Лоренцо: Лоренцо Милър. Аз създадох всичко това. Аз съм писател.
Писателят: Какво по-точно искате да кажете?
Лоренцо: Аз написах: „Голямо множество хора от Бруклин, Куинс, Манхатън и Лонг Айланд се стекоха в «Голдън Тиътър», за да гледат една пиеса“. И ето ги всички тук.
Дорис: (сочи към публиката). Искате да кажете, че те също са художествено творение? (Лоренцо кима утвърдително) Нима нямат свободна воля?
Лоренцо: Те си мислят, че имат, но не е така. Изведнъж една жена от публиката се изправя гневно.
Жената от публиката: Аз не съм художествена измислица!
Лоренцо: Съжалявам, мадам, но сте точно такава!
Жената от публиката: Но аз имам син в Харвардския бизнес колеж!
Лоренцо: Да, защото аз създадох сина ви. Той е измислен. И освен това е хомосексуалист.
Мъжът: Ще ви покажа каква художествена измислица съм! Напускам тази зала и искам обратно парите си! Това е тъпа пиеса! Всъщност не е никаква пиеса. Когато отивам на театър, очаквам да видя нещо с повествование, с начало, среда и край, а не боклук като този. Лека нощ! (Напуска гневно залата.)
Лоренцо: (към публиката). Не е ли забележителен персонаж? Дадох му характеристики на гневливец. По-късно обладан от чувство за вина, той се самоубива. (Чува се трясък от револверен изстрел.) Хей, казах по-късно.
Мъжът: (връща се с димящ револвер). Съжалявам! Избързах ли?
Лоренцо: Махай се от тук!
Мъжът: Ще бъда в „Сарди“. (Излиза.)
Лоренцо: Как е името ви, сър? Откъде сте? Ах, каква находка е този персонаж! Трябва обаче да бъде облечен различно. По-късно тази жена ще напусне съпруга си заради него. Не е за вярване. (Посочва друг от публиката.) А погледнете пък този. След време той ще изнасили оназ жена.
Писателят: Ужасно е да си измислен художествен образ! Толкова сме ограничени в действията си!
Лоренцо: Зависи от художествените възможности на драматурга. За нещастие вие сте били създадени от Уди Алън. Помислете си само какво щеше да бъде, ако бяхте творения на Шекспир!
Писателят: Възразявам! Аз съм свободен човек и не се нуждая от някой си Господ да спасява пиесата ми.
Дорис: Искате да спечелите Атинския театрален фестивал, нали?
Писателят: (с драматичен тон). Да. Искам да стана безсмъртен. Не желая просто да умра и да бъда забравен. Искам произведенията ми да продължават да живеят много след като изгния в земята. Искам бъдещите поколения да знаят, че съм съществувал! Моля те, не ме оставяй да бъда незначителна точка, рееща се из вечността…
Дорис: Не ме интересува какво твърди този или онзи. Аз съм реална.
Лоренцо: Не бих казал.
Дорис: И все пак мисля, че съм реална. Или по-точно казано, чувствам го — получавам оргазъм.
Лоренцо: Така ли?
Дорис: Постоянно.
Лоренцо: Наистина ли?
Дорис: Много често.
Лоренцо: Нима?
Дорис: Е, поне през по-голямата част от времето.
Лоренцо: Не думай!
Дорис: Добре де, през половината време.
Лоренцо: Не.
Дорис: Така е! Обаче само с някои мъже…
Лоренцо: Трудно е за вярване.
Дорис: Е, не непременно чрез сношение. Обикновено чрез орален подход.
Лоренцо: Аха…
Дорис: Разбира се, и тогава се преструвам. Не искам да обидя никого.
Лоренцо: Имала ли си въобще някога оргазъм?
Дорис: Всъщност не.
Лоренцо: То е, защото никой от нас не е реален.
Писателят: Но ако не сме реални, значи не можем да умрем.
Лоренцо: Не. Не и докато драматургът не реши да ни убие.