Писателят: Защо би направил подобно нещо? Иззад кулисите се появява Бланш Дюбоа.
Бланш: Защото, сладурче, това се изисква от нещо, което самите автори наричат тяхна естетска чувствителност.
Всички обръщат погледи към нея.
Писателят: Коя сте вие?
Бланш: Бланш. Бланш Дюбоа. Преведено, името ми означава „бяла гора“. Не ставайте, моля ви. Аз просто минавам.
Дорис: Какво правите тук?
Бланш: Търся убежище. Да — в този стар театър… Без да искам, чух разговора ви. Бих ли могла да получа една кока-кола с малко бърбън в нея?
Актьорът: (появява се, без някой да си е дал сметка, че междувременно е бил изчезнал някъде). Вместо кока-кола един севънап ще свърши ли работа?
Писателят: Къде, по дяволите, беше?
Актьорът: В банята.
Писателят: По средата на пиесата?
Актьорът: Каква пиеса? (към Бланш.) Ще му обясните ли, че всички сме ограничени в действията си?
Бланш: Страхувам се, че е вярно. Твърде вярно и твърде призрачно. Ето защо аз се измъкнах от пиесата, в която се намирах. Избягах. Не че мистър Тенеси Уилямс не е голям автор, но, миличък, той ме бе запратил насред някакъв кошмар. Последното нещо, което си спомням, е, че ме отвлякоха двамина непознати, единият от които носеше тясно яке. Но след като се озовах извън жилището на Ковалски, се отскубнах и избягах. Трябва да вляза в друга пиеса, пиеса, в която Бог съществува… някъде, където най-сетне да намеря покой. Ето защо трябва да ме допуснете във вашата пиеса, в която, надявам се, Зевс, един млад и сияен Зевс, ще победи и ще триумфира със светкавиците си.
Трихомонис: (влиза). Готов съм за демонстрацията.
Бланш: Демонстрация? Колко хубаво!
Трихомонис: Готови ли сте всички? Това е финалът на пиесата. Всичко изглежда безнадеждно за роба. Останал е без всякакво упование в каквото и да било. Моли се. Давайте нататък!
Актьорът: О, Зевс всемогъщи! Ние сме едни объркани и безпомощни простосмъртни. Моля те, бъди милостив и промени живота ни! (Не се случва нищо.) Хей, Зевсе всевластний… О, върховний гръмовержеца!
Внезапно еква гръм, последван от ослепителна светкавица. По особено ефектен начин Зевс се спуска, мятайки величествено светкавици.
Бурситис: (в ролята на Зевс). Аз съм Зевс — Бог на боговете! Чудотворец и Създател на Вселената! Нося спасение за всички!
Дорис: Ех, ако Уестингхауз можеше да види това!
Трихомонис: Е, Хепатитис, какво е мнението ти?
Писателят: Харесва ми! По-хубаво е, отколкото очаквах. И драматично, и същевременно пищно. Ще спечеля фестивала! Вече се виждам като победител, толкова е духовно — религиозно! Виж, направо съм настръхнал, Дорис! (Сграбчва я.)
Дорис: Не сега.
Следва обща промяна на декора и на сценичното осветление.
Писателят: Трябва веднага да направя някои промени.
Трихомонис: Ще ти дам под наем моята машина за двайсет и шест и петдесет на час.
Писателят: (към Лоренцо). Би ли представил пиесата ми?
Лоренцо: Разбира се. Да започваме.
Всички излизат. Лоренцо гледа към публиката. Докато той говори, на сцената излиза гръцки хор и членовете му заемат места в дъното на амфитеатъра. В бели тоги, разбира се.
Лоренцо: Добър вечер и добре дошли на Атинския театрален фестивал! Ще присъствате на забележително представление — нова пиеса от Хепатитис от Родос, озаглавена „Робът“ (Аплодисменти.) В ролите: Диабетес като роба, Бурситис като Зевс, Бланш Дюбоа и Дорис Ливайн от Грейт Нек. (Аплодисменти.) Това представление е реализирано благодарение на помощта на ресторанта за агнешки специалитети „Грегъри“, който се намира точно срещу Партенона. Не се оглеждайте като Медуза със змии на главите си, когато търсите място за вечеря. Насочете се право към ресторант „Грегъри“. Напомням ви, че и Омир го е предпочитал, въпреки че е бил сляп.
Той излиза. Диабетес, който играе ролята на роба Фидипид, се появява заедно с друг гръцки роб, докато хорът подема песнопението си.