Хорът: Насам, о, гърци, за да чуете изпълнената и с мъдрост, и със страст история на Фидипид, влязла вовеки в съкровищницата на гръцките славни сказания!
Диабетес: Въпросът ми е — какво ще правим с толкова голям кон?
Приятел: Ама те искат да ни го дадат ей така, без пари, аванта.
Диабетес: И какво? На кого му е потрябвал? Просто един голям дървен кон… Какво, по дяволите, ще правиш с него? Дори не е и хубав. Чуй ме хубаво, Кратинус: като гръцки държавник никога нямам вяра в троянците. Не виждаш ли, че не познават отмора, нямат почивен ден?
Приятелят: Чу ли за циклопа? Бил получил инфекция на окото си.
Страничен глас: Фидипид! Къде ли се запиля този роб?
Диабетес: Идвам, господарю!
Господарят: (влиза). Фидипид, къде си? Има работа за вършене. Време е лозето да бъде обрано, колесницата ми се нуждае от поправка, трябва да се донесе вода от кладенеца, а ти се размотаваш!
Диабетес: Съвсем не, господарю, просто водех политически разговор.
Господарят: Роб да води разговор за политика? Ха, ха!
Хорът: Ха, ха… Няма що!
Диабетес: Съжалявам, господарю.
Господарят: Тръгвайте с новата юдейска робиня да изчистите къщата. Очаквам гости. После продължете с другите задачи.
Диабетес: Нова юдейка?
Господарят: Да, Дорис Ливайн.
Дорис: Викаш ли ме, господарю?
Господарят: Тръгвайте да чистите! И по-чевръсто!
Хорът: Злочестият Фидипид! Да е роб! И като всички роби едно стремление да има само!
Диабетес: Да бъда по-висок.
Хорът: Да бъдеш свободен.
Диабетес: Не желая да бъда свободен.
Хорът: Не ли?
Диабетес: Предпочитам да съм в това си положение. Така знам какво се очаква да върша. Грижат се за мен. Не ми се налага да правя какъвто и да е избор. Роден съм роб и ще си умра роб. Не страдам от съмнения по въпроса.
Хорът: Уви, уви…
Диабетес: Какво ли знаете вие, хористчета такива! (Той целува Дорис, тя се дърпа.)
Дорис: Недей!
Диабетес: Защо не? Дорис, сърцето ми е преизпълнено с любов не по-малко, отколкото вие, юдеите, сте пълни с поговорки. Имам нещо за теб.
Дорис: Няма да стане.
Диабетес: Защо не?
Дорис: Защото на теб ти харесва да бъдеш роб, а на мен ми е додеяло. Искам си свободата. Искам да пътувам, да пиша книги, да живея в Париж, а може би бих започнала да издавам женско списание.
Диабетес: Какъв е този въпрос със свободата? Та тя е опасна. Далеч по-безопасно е човек да си знае мястото. Не виждаш ли, мила: държавното управление минава от едни ръце в други, политическите водачи се взаимоубиват, градовете периодично се плячкосват, затворите са пълни, има глад, има войни. И кои са жертвите на всичко това? Ами свободните хора. А ние живеем в безопасност и сигурност, защото независимо кои са на власт, те се нуждаят от някого, който да върши черната работа.
Отново я сграбчва.
Дорис: Недей. Докато съм робиня, не бих могла да изпитам радост от секса.
Диабетес: Но поне можеш да се преструваш, нали?
Дорис: О, я стига!
Хорът: И ето че един ден орисниците се намесват.
На сцената се появяват орисниците — мъж и жена, облечени като американски туристи в пъстроцветни хавайски ризи. От врата на мъжа (Боб) виси фотоапарат.
Боб: Здравейте. Ние сме орисниците — Боб и Уенди Парки. Търсим някого, който да отнесе спешно послание на царя.
Диабетес: На царя?
Боб: С това би направил голяма услуга на човечеството.
Диабетес: Тъй ли?
Уенди: Да, но това е опасна мисия и дори и да си роб, имаш правото да кажеш „не“.
Диабетес: Не.
Боб: Но пък ако се съгласиш, ще получиш възможност да видиш двореца в цялото му великолепие.
Уенди: И наградата ще бъде свободата ти.
Диабетес: Свободата ми? Ами с удоволствие бих ви помогнал, но съм сложил нещо за печене в огнището.