Выбрать главу

Хепатитис го сграбчва за врата и го изтегля настрана.

Хепатитис: Ела тук! Какво, правиш, да те вземат мътните?

Диабетес: Къде е този дворец? Вървя вече толкова време! Каква е тази пиеса? Къде е проклетият дворец? В Бенсънхърст?

Хепатитис: Ти си вече в двореца и спри да съсипваш пиесата ми! Стража! Ела и въведи ред!

Влиза едър страж.

Стражът: Кой си ти?

Диабетес: Фидипид.

Стражът: Какво те води в двореца?

Диабетес: В двореца? В двореца ли съм?

Стражът: Да. Това е царският дворец. Най-прекрасната сграда в цяла Гърция — цялата от мрамор.

Диабетес: Нося послание за царя.

Стражът: А, да, той те очаква.

Диабетес: Гърлото ми е пресъхнало, а и не съм ял от сума време.

Стражът: Ще известя царя.

Диабетес: Не би ли могъл да се намери някой сандвич с печено телешко?

Стражът: Ще се върна и с царя, и със сандвича. Какъв го искаш?

Диабетес: Среден.

Стражът: (изважда бележник и записва). Един среден. Полага ти се и гарнитура.

Диабетес: Каква имате?

Стражът: За днес моркови или пържени картофи.

Диабетес: Нека бъдат пържени картофи.

Стражът: Кафе?

Диабетес: Ако обичате. И една бисквитка към него, ако може. И не забравяйте царя!

Стражът: Добре.

Минава семейство Парки, правейки снимки.

Боб: Как ти се вижда дворецът?

Диабетес: Харесва ми.

Боб: (подава фотоапарата на жена си). Снимай ни заедно.

Тя ги снима.

Диабетес: Мислех, че се връщате в Ню Йорк.

Уенди: Знаеш колко променлива е съдбата.

Боб: Не можеш да се уповаваш на нея, трябва само да я приемаш спокойно.

Диабетес: (навежда се и помирисва цветето в ревера на Боб). Какво хубаво цвете!

Изведнъж от цветето бликва струйка вода право в окото му; семейство Парки се разсмиват.

Боб: Извинявай. Но не можах да се сдържа. (Подава му длан и Диабетес я стиска. Разтърсва го ток от шегаджийски зумер.)

Диабетес: Аааа!

Семейство Парки се отдалечават, смеейки се.

Уенди: Той обича да си прави шегички с хората.

Диабетес: Вие знаехте, че ще ми изиграе тези номера.

Хорът: Той си е майтапчия.

Диабетес: Защо не ме предупредихте?

Хорът: Не обичаме да се намесваме.

Диабетес: Не обичате да се намесвате? Знаете ли, че неотдавна една жена е била пребита до смърт, а през това време шестнайсет души са стояли и гледали, без да се намесят?

Хорът: Четохме го в „Дейли Нюз“, а и го даваха по телевизията.

Диабетес: Ако някой бе имал смелостта да й се притече на помощ, може би днес тя щеше да е тук.

Една жена: (излиза на сцената със забит нож в гърдите й). Аз съм тук.

Диабетес: Е, все пак трябваше да пробутам тая история.

Жената: Както си четях вестник „Поуст“, шестима хулигани — наркомани — се нахвърлиха върху ми и ме проснаха на земята.

Хорът: Не са били шестима, а трима.

Жената: Няма значение, колко точно бяха. Имаха нож и искаха парите ми.

Диабетес: Трябваше да им ги дадете.

Жената: Така и направих. Но те продължиха да ме удрят.

Хорът: Това е то Ню Йорк. Даваш им парите си, а те продължават да те налагат!

Диабетес: Ню Йорк? Така е навсякъде. Веднъж вървяхме със Сократ в центъра на Атина, когато двама млади спартанци изскочиха иззад Акропола и поискаха всичките ни пари.

Жената: И какво стана?

Диабетес: Посредством проста логика Сократ им доказа, че злото произлиза от незнанието на истината.

Жената: И?

Диабетес: И те му разбиха носа.

Жената: Надявам се, че посланието, което носиш на царя, съдържа добри вести.