Хепатитис го сграбчва за врата и го изтегля настрана.
Хепатитис: Ела тук! Какво, правиш, да те вземат мътните?
Диабетес: Къде е този дворец? Вървя вече толкова време! Каква е тази пиеса? Къде е проклетият дворец? В Бенсънхърст?
Хепатитис: Ти си вече в двореца и спри да съсипваш пиесата ми! Стража! Ела и въведи ред!
Влиза едър страж.
Стражът: Кой си ти?
Диабетес: Фидипид.
Стражът: Какво те води в двореца?
Диабетес: В двореца? В двореца ли съм?
Стражът: Да. Това е царският дворец. Най-прекрасната сграда в цяла Гърция — цялата от мрамор.
Диабетес: Нося послание за царя.
Стражът: А, да, той те очаква.
Диабетес: Гърлото ми е пресъхнало, а и не съм ял от сума време.
Стражът: Ще известя царя.
Диабетес: Не би ли могъл да се намери някой сандвич с печено телешко?
Стражът: Ще се върна и с царя, и със сандвича. Какъв го искаш?
Диабетес: Среден.
Стражът: (изважда бележник и записва). Един среден. Полага ти се и гарнитура.
Диабетес: Каква имате?
Стражът: За днес моркови или пържени картофи.
Диабетес: Нека бъдат пържени картофи.
Стражът: Кафе?
Диабетес: Ако обичате. И една бисквитка към него, ако може. И не забравяйте царя!
Стражът: Добре.
Минава семейство Парки, правейки снимки.
Боб: Как ти се вижда дворецът?
Диабетес: Харесва ми.
Боб: (подава фотоапарата на жена си). Снимай ни заедно.
Тя ги снима.
Диабетес: Мислех, че се връщате в Ню Йорк.
Уенди: Знаеш колко променлива е съдбата.
Боб: Не можеш да се уповаваш на нея, трябва само да я приемаш спокойно.
Диабетес: (навежда се и помирисва цветето в ревера на Боб). Какво хубаво цвете!
Изведнъж от цветето бликва струйка вода право в окото му; семейство Парки се разсмиват.
Боб: Извинявай. Но не можах да се сдържа. (Подава му длан и Диабетес я стиска. Разтърсва го ток от шегаджийски зумер.)
Диабетес: Аааа!
Семейство Парки се отдалечават, смеейки се.
Уенди: Той обича да си прави шегички с хората.
Диабетес: Вие знаехте, че ще ми изиграе тези номера.
Хорът: Той си е майтапчия.
Диабетес: Защо не ме предупредихте?
Хорът: Не обичаме да се намесваме.
Диабетес: Не обичате да се намесвате? Знаете ли, че неотдавна една жена е била пребита до смърт, а през това време шестнайсет души са стояли и гледали, без да се намесят?
Хорът: Четохме го в „Дейли Нюз“, а и го даваха по телевизията.
Диабетес: Ако някой бе имал смелостта да й се притече на помощ, може би днес тя щеше да е тук.
Една жена: (излиза на сцената със забит нож в гърдите й). Аз съм тук.
Диабетес: Е, все пак трябваше да пробутам тая история.
Жената: Както си четях вестник „Поуст“, шестима хулигани — наркомани — се нахвърлиха върху ми и ме проснаха на земята.
Хорът: Не са били шестима, а трима.
Жената: Няма значение, колко точно бяха. Имаха нож и искаха парите ми.
Диабетес: Трябваше да им ги дадете.
Жената: Така и направих. Но те продължиха да ме удрят.
Хорът: Това е то Ню Йорк. Даваш им парите си, а те продължават да те налагат!
Диабетес: Ню Йорк? Така е навсякъде. Веднъж вървяхме със Сократ в центъра на Атина, когато двама млади спартанци изскочиха иззад Акропола и поискаха всичките ни пари.
Жената: И какво стана?
Диабетес: Посредством проста логика Сократ им доказа, че злото произлиза от незнанието на истината.
Жената: И?
Диабетес: И те му разбиха носа.
Жената: Надявам се, че посланието, което носиш на царя, съдържа добри вести.