Трихомонис: Нещо не е наред с платформата! Блокирала е!
Хорът: Най-сетне дочакахме пришествието Господне!
Да, но Бог изглежда мъртъв.
Диабетес: Господи, Господи, добре ли си? Има ли лекар тук?
Доктор: (от публиката). Аз съм лекар.
Трихомонис: Машинката се прецака!
Хепатитис: Псст! Махни се! Разваляш пиесата!
Диабетес: Бог е мъртъв!
Лекарят: Има ли здравна осигуровка?
Трихомонис: Някой е натиснал погрешен лост.
Дорис: Вратът му е счупен.
Царят: (в стремеж да продължи пиесата). Е, вестоносецо, видя ли какво стори? (Вдига меча, но Диабетес го сграбчва.)
Диабетес: (продължава да го държи). Ще взема това.
Царят: Ама какво правиш, хей?
Диабетес: Ще ме убиваш, а? Дорис, ела тук!
Царят: Фидипиде, какви ги вършиш?
Стражът: Хепатитис, той съсипва финала!
Хорът: Що за приумица, Фидипиде? Царят трябва да те убие!
Диабетес: Кой го е казал? Къде е написано? Не, предпочитам аз да убия царя. (Опитва се да наръга царя, но мечът се оказва фалшив.)
Царят: Остави ме на мира… Този е луд… Спри! Гъдел ме е!
Лекарят: (проверява пулса на тялото на Бог). Мъртъв е. Най-добре е да го изнесем.
Хорът: Не искаме да имаме нищо общо с това. (Членовете му напускат сцената, отнасяйки Бог.)
Диабетес: Робът решава да бъде герой! (Мушка стража, но мечът си е все така фалшив.)
Стражът: Какво правиш, дявол да го вземе?
Дорис: Обичам те, Фидипиде! (Той я целува.) Моля те, сега не съм в настроение за това.
Хепатитис: Пиесата ми… Пиесата ми! (към хора.) Къде отивате?
Царят: Ще се обадя на агента си Сол Мишкин от „Уилям Морис“. Той знае какво да направи.
Хепатитис: Но това е много сериозна пиеса с послание! Ако се провали, посланието никога не ще стигне до хората.
Жената: Театърът е за развлечение. Една стара поговорка гласи: Ако искаш да изпратиш послание, обърни се към „Уестърн Юниън“.
Разносвач от „Уестърн Юниън“: (влиза с велосипед). Нося телеграма до публиката! В нея е посланието на пиесата. (Слиза от велосипеда и запява.) Честит рожден ден! Честит рожден ден!
Хепатитис: Нещо си се объркал.
Разносвачът: (зачита се в телеграмата). Извинявам се. А, ето я: „Бог е мъртъв. Точка. Оставени сте на собствената си воля“. Подписана е от Билярдна компания „Московиц“.
Диабетес: Разбира се, всичко е възможно. Сега аз съм героят.
Дорис: А аз съм сигурна, че ще получа оргазъм. Знам го.
Разносвачът: (продължава да чете). Дорис Ливайн може най-сетне да получи оргазъм. Точка. Ако желае това. Точка. (Той я сграбчва.)
Дорис: Спри!
Иззад кулисите излиза мъж с възгруба външност.
Стенли: Стела! Стела!
Хепатитис: Вече няма действителност! Абсолютно никаква!
На сцената връхлетява Граучо Маркс, гонейки Бланш. В публиката се изправя един мъж.
Мъжът: Щом като всичко е възможно, аз си отивам вкъщи, във Форест Хилс! Омръзна ми да работя на Уолстрийт. „Лонг Айланд Експресуей“ ме отвращава! (Награбва една жена от публиката, може и суфльорката. Разкъсва й блузата, запретва й полата.)
Хепатитис: Пиесата ми…
Персонажите напускат сцената, оставяйки сами автора и актьора — Хепатитис и Диабетес.
Хепатитис: Пиесата ми…
Диабетес: А иначе беше хубава пиеса. Единственото, от което се нуждаеше, беше финал.
Хепатитис: Но какъв е смисълът?
Диабетес: Никакъв. Просто никакъв…
Хепатитис: Какво?
Диабетес: Безсмислие. Празнота.