Драги Тео,
Тулуз-Лотрек е най-тъжният човек на земята. Най-много от всичко мечтае да стане велик зъболекар, притежава истински талант, но е много нисък и не може да достигне устите на пациентите си, пък е твърде горд, за да се покачи на нещо. С ръце над главата си той пипа слепешком около устата им, а вчера, вместо да постави коронки на зъбите на госпожа Фирилсън, ги постави на брадата и. Междувременно старият ми приятел Моне отказва да работи с каква да е уста, освен ако не е много голяма, а винаги мрачният Сера разработи метод за почистване на зъбите един по един, докато ги оформи в така наречената от него завършена свежа уста. Методът му е солиден в архитектурно отношение, но може ли да се нарече това зъболекарска работа?
Драги Тео,
Влюбен съм. Миналата седмица за профилактичен преглед дойде Клер Мемлинг. Бях й изпратил пощенска картичка, в която й писах, че са изминали шест месеца от последното почистване на зъбите й, макар да бяха изминали само четири дни! Тео, тази жена ме подлудява! Обезумях от желание! Ах, каква захапка! През живота си не съм виждал подобна захапка! Зъбите и съвпадат идеално! Не като на госпожа Иткин, чиито долни зъби стърчат с около три сантиметра пред горните и й придават вид на върколак! Не, не! Зъбите на Клер са чудесни! В такива случаи се убеждавам, че има Бог! И все пак тя не е съвършена. Не дотолкова, че да бъде безинтересна. Между долния девети и единайсети зъб има празно място. Десетия зъб изгубила в следпубертетната си възраст. Внезапно и без предупреждение зъбът развил кариес. Извадили го много лесно (всъщност той паднал, както си разговаряла) и на негово място така и не поставили нов. „Нищо не може да замени долния десети зъб, ми каза тя. Той бе за мен много повече от зъб, той бе моят живот“. Избягвали да споменават зъба и аз смятам, че тя разговаря с мен по този въпрос само защото ми има доверие. О, Тео, обичам я! Днес, като надничах в устата й, се почувствах отново млад и плах студент по стоматология и започнах да изпускам вътре тампони и огледалца. После я прегърнах и й показах как е правилно да си мие зъбите с четка. Сладкото малко глупаче бе навикнало да държи четката неподвижно и да движи глава наляво и надясно. Следващия вторник ще я упоя и ще я помоля да ми стане жена.
Драги Тео,
Отново се скарахме с Гоген и той замина за Таити! Обезпокоих го точно когато вадеше зъб. Опрял коляно о гърдите на господин Нат Фелдман, той бе хванал с клещи горния му десен кътник. В момента се водеше обичайната схватка между зъболекар и пациент и аз имах неблагоразумието да вляза точно тогава и да попитам Гоген дали е виждал филцовата ми шапка. Вниманието на Гоген бе отвлечено и той отслаби хватката си, а Фелдман се възползва от това, скочи от стола и хукна от кабинета. Гоген побесня! Той ме сграбчи, натика главата ми под рентгеновия апарат и ме държа така цели десет минути. В продължение на няколко часа след това не можех да мигам едновременно с двата си клепача. Сега съм самотен.
Драги Тео,
Всичко е изгубено! Днес е денят, в който замислях да направя предложение за женитба на Клер, и се чувствах малко напрегнат. Тя изглеждаше великолепно в бялата си муселинова рокля, сламена шапка и оголени венци. Когато седна на зъболекарския стол и сложих смукателната сонда в устата й, сърцето ми щеше да изскочи от вълнение. Опитах се да бъда романтичен. Намалих светлината и насочих разговора към весели неща. И двамата поехме малко газ за упойка. Когато настъпи подходящият момент, аз я погледнах право в очите и казах: „Моля, изплакнете се“. А тя се разсмя! Да, Тео! Тя ми се изсмя и после се разгневи. „Смятате ли, че мога да се плакна за човек като вас? Що за шега?“, обърна се тя към мен. „Но, моля ви, не ме разбрахте“, отвърнах аз. „Много добре разбирам! Не мога да се плакна с никого освен с дипломиран специалист по зъбни протези! Как сте допуснали, че ще се плакна тука! Махнете се от очите ми!“ След като изрече тези думи, тя се разхлипа и избяга. Тео! Иска ми се да умра! Гледам лицето си в огледалото и ми иде да го размажа! Да го размажа! Надявам се, че ти си добре.