Драги Тео,
Да, истина е. Ухото, което се продава в магазина за редки предмети на братя Флайшман, е мое. Разбирам, че бе глупаво да го правя, но миналата неделя ми се прииска да изпратя подарък на Клер за рождения й ден, а всички магазини бяха затворени. Е, както и да е. Понякога съжалявам, че не послушах съвета на баща ми и не станах художник. Не е толкова вълнуващо, но художникът поне води нормален живот.