Выбрать главу

Той обърна мускулестия си гръб към Уил. С изключение на набъбналите мускули на дясното рамо и ръка, което несъмнено бе причинено от чука, който носеше, тялото беше така сложено, като на всички други мъже на Земята или на Речния свят.

— Не, сър — призна смирено и кротко Уил. — Не откривам.

Ричард се обърна и кимна, едно леко накланяне на главата.

— Просто бих желал да си изясним фактите. Благодаря ти. Също така нищо от другите проклятия, с които ме обсипа, не е вярно. Хубаво и вълнуващо представление този следобед, господин Шекспир. Аз самият доста мразя копелето. Капоне искаше да ме оскърби, но аз съм по-предвидлив, колкото той не е и сънувал. Елате някой път надолу по Реката към Боуърсмарч. Ще бъдете добре дошли.

Той погледна през рамото на Уил.

— А сега ти по-добре върви, човече. Хвърлих парчета плат върху камерите за наблюдение, но те скоро ще съберат две и две, както аз направих и ще се втурнат да преследват теб и трупата ти. Пазачите на кея — той сбърчи лице — са мъртви. Ще задържа другите за малко. Върви!

— Господарю мой, благодаря — каза Уил. Знаеше, че бръщолеви нещо, но шок след шок бяха разхлопали дъските му.

— Върви! — нетърпеливо каза Ричард. Той измъкна чука и се обърна с лице към портата като изтласка Уил зад себе си.

Уил не се нуждаеше от друга покана. Побягна.

Подвижното мостче на „Град Лондон“ вече беше вдигнато, но Ървинг и Аристофан хвърлиха на Уил едно въже, което се приземи на кея, като бавно се влачеше, докато корабът се отдалечаваше. Уил се втурна покрай разпръснатите тела на стражите на Капоне и го сграбчи, преди въжето да стигне до края си. Той скочи във водата и ги остави да го изтеглят на борда след като обърнаха платната по посока на вятъра.

— Всичко е добре, щом свършва добре, а? — каза Ървинг, когато Уил стигна до перилата и падна разнебитен на палубата.

Като си пое дъх, Шекспир кимна. Другите коленичиха над него като проверяваха за рани и счупени кости.

— Какво трудно бягство! Никога, никога вече!

— О, пак ще го направиш — каза Маргарет, която го привлече към себе си в смазваща прегръдка и леко го докосваше с кърпа по лицето. — И отново, и отново, ти глупави човече, защото не можеш да живееш без аплодисменти!

Четиримата драматурзи се спогледаха. Ървинг се ухили.

— Мисля, че забележката на тази дама е твърде правилна.

— Това е един страхотен епизод — каза Уебър, когато Уил разказа на трупата историята на бягството си и неочакваната среща с краля. — Бързо, запиши го преди да си го забравил. Може да го включим в програмата на следващото място, където ще играем „Ричард Трети“.

— Аз самият доста мразя копелето. Прекрасно!

— Няма да го правим отново така — каза Уил замислено, гледайки нагоре към звездите, докато плаваха. — Ще я напиша наново.

Информация за текста

© 1993 Джоди Лин Най

© 1993 Веселин Костов, превод от английски

Jody Lynn Nye

If the King Like Not the Comedy, 1993

Сканиране, разпознаване и корекция: Светослав Иванов, 2006

Издание:

Пътешествия по Речния свят

Подбор: Филип Хосе Фармър

Издателство „МетаФикшън“

Warner Books, 1993

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/950]

Последна редакция: 2006-09-26 09:09:33