— Вземи няколко от хората си и иди в центъра на селището. Търгувайте за бои и вино или за каквото и да е, стига да имат много от него, но дръжте ушите си отворени за клюките.
Шари и шпионите й се върнаха разтревожени.
— Тук има много повече, отколкото мога да видя, братко. С изключение на едно: има роби за граалите. Видях тези мършави курортисти да сплитат листа от желязното дърво в нишки. Не ми изглеждат достатъчно силни да правят каквато и да е друга работа. Приказките на големия мъж Капоне, че това било демокрация по римски образец, са едни големи лайна.
— Предпазливостта е най-разумният път — настоя Маргарет, като удряше настоятелно с пръст върху граала си. — Всички, които няма да участват в представлението трябва да останат с лодките. Ако изглеждате разточителни, те ще си помислят, че сте разточителни, и…
— Стига, сладко пиленце — сгълча я Уил. — Нямаме никакви доказателства, че тези хора имат намерение да ни навредят.
— По-добре да вземем мерки, отколкото после да съжаляваме — каза Уебър, издавайки напред пълната си долна устна. — Искам пълна охрана около оркестъра през цялото време. Този индиански консул гледаше пианото ми с това, което единствено мога да нарека пределна алчност. Не искам „Комедия на грешките“ да се превърне в „Симфония на изненадата“.
За нула време трупата бе издигнала тристранните, покрити със завеси заграждения, които служеха като кулиси, място за оркестъра и осветителната кабина. Жителите на Алкаполандо наблюдаваха с интерес поставянето на декорите и как всеки изпълнител се появяваше гримиран за нейната или неговата роля за първата пиеса.
Представлението на „Ричард Трети“ потръгна изключително добре. Гръцкият драматург хареса отклика на тълпата на постоянното му накуцване и бързите промени на настроението и игра прекрасно за тях. Хумористът в него се наслагваше на славата на пресиленото.
— Сигурен съм, че ще се опита да ни измами за заплащането ни, както винаги правят всички лордове и дами нагоре и надолу по Реката. Никой не ни взима на сериозно, като че ли това, което правим е несъществено.
— Уил — прекъсна го Бакстър. — Уил, те платиха предварително.
Шекспир изненадано спря и погледна към неговия свирач на тръба за потвърждение. Бакстър живо кимна като посочи един куп вързопи в кулисите. Това беше едно почти безпрецедентно събитие в кариерата им. Другите обърнаха загрижени лица към него.
— Сега вече се безпокоя — каза Уил.
Дани Бакарди, водещ на дървените духови инструменти в оркестъра, направи и собствен коментар:
— Чух слухове, докато търгувахме, че триумвирата иска да ни задържи тук. Те се нуждаят от лодките ни, Уил. Ще ни поробят, ще вземат корабите и каквото и да е, но кабелите се захранват на борда на „Лондон“
— Те няма да имат оборудването ми — каза Уебър. — Нито пък мен.
— Един от тях ме ощипа по… — каза Сонг Хай като посочи зад себе си и се изчерви.
Другите шепнеха истории за подобни издевателства. Ханг Ий движеше пиесата на сцената като даваше знак или подсвиркваше на всеки актьор преди да дойде нейния или неговия ред. Бе невероятно, че все още можеха да се съсредоточат над ролите си, като се има предвид какво ставаше зад завесите.
— Аз също видях — потвърди Аристофан когато слезе от сцената за малка почивка. — Една жена, която искаше да защити честа си, бе повалена на земята от един страж. Тук въобще нямат никакво уважение към тях.
— Какво можем да направим? — попита Ървинг. — Те са между нас и лодките.
Пиесата дойде към края си. Ричард падна в битката с Ричманд, който говори с Дерби за бъдещето на Англия. По време на падането на завесата, Уил ожесточено мислеше. Той направи гримасите си, усмихна се, поклони се и се оттегли зад завесата за да позволи на звездите да се радват по-дълго време на бурните аплодисменти.
Единствения план, който му дойде в главата, беше дързък и изискваше в най-лошия случай жертвата поне на актьор.
Нямаше причина другите да страдат от глупостта му за това, че ги доведе тук без повече информация за истинската същност на народа на Алкаполандо — той щеше да бъде този, който ще изяде пердаха, когато другите си отидат свободни. В замяна на тяхната преданост, той бе отговорен за безопасността им. Прошепна плана си на Маргарет и Ханг Ий, докато се спускаше последната завеса. Маргарет побледня от внезапния удар, но невъзмутимия Ханг обеща да разпространи вестта сред останалите от тайфата без да допусне провал.
Консулите дойдоха да поздравят трупата след представлението, като сипеха особени похвали върху главния актьор.
— Този Аристократ е истинско богатство — каза Капоне, като потупа гръцкия драматург по гърба. — Утре трябва да направите нещо друго също толкова чудесно или може би ще ви дадем свободен ден. Все още не знам.