— Бих казал, че е невъзможно.
— Така смятали и нашите приятели, но все пак решили да опитат — много деликатно, нали разбираш? И така, срещнали се с Остин и започнали, както се надявали, отдалече. След пет минути съдията ги прекъснал. Познай какво им казал?
— Нямам представа.
Багър се усмихна.
— Казал им: „За каква точно сума става въпрос, господа?“ — Багър се изсмя. — „За каква точно сума става въпрос, господа?“ — повтори той, сякаш за да е сигурен, че съм го разбрал добре. — След това нашите приятели успели да купят съдията за двайсет и пет хиляди долара на присъда и да го продадат за петдесет хиляди. Съжаляваха много, когато излезе в пенсия.
— Трудно е за вярване — казах аз.
— Защо? — рече той. — Защото „храмът на Темида е място свято и следователно не само съдийският стол, но и нещо друго, нещо друго трябва да се пази от скандал и корупция“. Това май е цитат или част от цитат.
— Това е въведението към каноните на правната етика на американската асоциация на юристите — отвърнах аз. — Но какво искаш да кажеш?
— Господи, много е ясно — обади се Кътър. — Аз не съм завършил и девети клас, но ми е напълно ясно. Работата е там, че никой преди това не е питал съдията дали иска да бъде подкупен.
— Именно — рече Багър.
— Искаш да кажеш, че никой досега не се е опитвал да подкупи сенатора Еймс?
Багър не отговори. Вместо това той стана, приближи се до прозореца и погледна навън, за да види какво е положението с трафика по улица „Кю“. След малко се обърна и ме погледна.
— Онази фантастична история, дето ни разправи одеве. За… м-м… Меркерс, в Германия, така ли беше?
— Точно така — отвърнах аз. — Меркерс.
— В нея няма нищо вярно, разбира се.
— Така ли?
— Така. Но ти се иска да я размениш срещу нещо, нали?
— Може би — рекох аз.
— И да я отпечата, Франк Сайз не би могъл да докаже нищо.
— Той може да я отпечата и да остави армията да се погрижи за доказателствата — отвърнах аз. — За убийствата няма давност. Ще изровят същите стари архиви, които изрових аз. Криминалният отдел на армията ще се разтършува в Германия. И така нямат много работа там. Може да намерят и свидетели. Аз дори не се и опитах. Това, което имам, не е много, но за Сайз е достатъчно като начало. Той никога не се е интересувал особено от фактите. Естествено можете да го съдите. Но така или иначе ще си имате неприятности.
— Какво искаш, Лукас? — попита Кътър.
— Вече ме питахте за това — отвърнах аз. — Трябва ми истината за Еймс.
Кътър кимна.
— И ако я имаш, ще ни оставиш на мира с тази мръсотия за Германия?
— Бих могъл — рекох аз. — Ако сметна, че сте достатъчно искрени.
— Кажи му — каза Кътър.
— Той блъфира, Джони — рече Багър.
— Да, но все пак не ми се ще онези приятелчета от криминалния отдел да се ровят в досието ми. Тия приказки за Меркерс или къде беше там са празни дрънканици, но има едно-две други неща, за които могат да се хванат. — Той ми се ухили. Усмивката му беше скована и сурова. — Никой не е безгрешен — добави той.
— Разбира се.
— Е, добре, мистър Лукас — каза Багър, като се отпусна удобно на стола си. — Ще ви разкажа за сенатора Еймс, но боя се, че ви очаква разочарование.
— Ще се опитам да го преживея.
Багър се отпусна назад в стола и събра пръсти, които образуваха шпил под брадичката му. Изглеждаше донякъде така, както се надявах, че би изглеждал ректорът на моя въображаем университет.