— Няма никакъв подкуп от петдесет хиляди долара — рече той.
— Казах ви, че искам истината.
— Ще я научиш, остави ни да се изкажем — обади се Кътър.
— Вярно е, че бяхме изтеглили от банката петдесет хиляди, за да си купим послушен сенатор — каза Багър. — Но не сме толкова наивни, че да дадем тези същите пари на нашия… е, мисля, че мога да го нарека нашия продажник.
— Хубава думичка — рекох аз.
— Ако беше ги поискал в брой, щяхме да му ги доставим в такива банкноти, че да не могат да се проследят. Или пък можехме да му уредим банков заем. Негарантиран заем, чието погасяване би могъл да прекрати след двегодишно плащане на лихви. Без да пострада неговата кредитоспособност. Можехме също така да направим дарение от петдесет хиляди долара за любимото му благотворително заведение… или за фонда на предизборната му кампания. Стига човек да не е съвсем зелен в тази работа, е… разбираш какво искам да кажа.
— Мисля, че разбирам — отвърнах аз. — Все пак няма никакво обяснение за двете хиляди долара в стодоларови банкноти, които са били проследени от вашата сметка до неговата сметка. Когато Сайз разгласи новината, вие заявихте, че било личен заем. Естествено никой не ви повярва. Всички смятаха, че сенаторът е използвал двете хиляди, за да закръгли банковата си сметка, а останалата част от петдесетте хиляди си е скътал в личния банков сейф или е скрил под дюшека.
Багър въздъхна. Това бе дълга, търпелива въздишка.
— Наистина беше личен заем — рече той. — Срещнахме се с него в кабинета му една събота сутрин. Същата вечер трябваше да говори в Лос Анжелис. Тогава разбра, че си е забравил портфейла и билета за самолета — това стана, след като вече се беше съгласил да произнесе онази реч. Поне така каза — че ги е забравил. Попита ни дали не разполагаме с някакви пари — колкото да си плати билета и да си покрие разноските. Носех у себе си петдесетте хиляди, така че му дадох две хиляди назаем.
— Той защо не се върна вкъщи да си вземе билета и портфейла? — попитах аз.
— Знаеш ли къде живееше тогава?
— В Мериланд, залива Чесапийк.
— Самолетът излиташе от Дълес. Трябваше да пропътува целия път до Мериланд и после — обратно до Вирджиния, за да хване самолета. Нямаше да му стигне времето.
— Но не е похарчил двете хиляди — казах аз. — Вложил ги е в банковата си сметка.
— Той не държа и речта в Калифорния — намеси се Кътър. — Отложи я в последния момент.
Неволно поклатих глава.
— Постъпил е като глупак — подхвърлих аз.
— Сякаш е искал да го хванат — каза Багър.
— И това е възможно — рекох аз, — макар че едва ли. Е, добре, има сто американски сенатори. Защо избрахте точно него?
— Не сме го избирали — каза Багър. — Има най-малко четирима сенатори, без да споменавам имена, които за петдесет хиляди долара са готови да ти направят салтомортале. Поне един от тях е в Сената само заради парите, които може да изкара, и вече е натрупал страшно много. Бяхме намислили да отидем при някого от тях — не бяхме решили при кого точно — когато научихме за сенатора Еймс.
— Какво научихте за него?
— Че бил… м-м, как да кажа, узрял.
— От кого го научихте?
— От наш човек, чийто обект е Сенатът.
— Той пък откъде го е чул?
Кътър хвърли поглед към Багър. Двамата се подсмихнаха.
— Бих казал, че тя го е чула в леглото, нали, Джони?
— Лежейки по гръб — рече Кътър.
— Да не би това да е блондинката, с която той живее сега?
— Точно тя е — каза Багър.
— Как се казва?
— Кони Мизъл.
— Откога работи за вас?
— Вече не работи за нас — каза Багър.
— Уволнихте ли я?
Кътър изсумтя:
— Напусна, преди да успеем да го направим.
— Колко време работи при вас?
— Колко време, Джони? — попита полковникът. — Имаше ли година?
— Горе-долу.
— Какво знаете за нея?
Полковник Багър вдигна рамене.
— Тя е от Калифорния. Завършила е средно училище в Лос Анжелис. Мисля, че беше „Холивуд Хай“. После е получила стипендия за „Милс“ в Оукланд. След колежа е работила тук-там по крайбрежието. Била е в някаква малка рекламна агенция в Лос Анжелис, после в музикална радиостанция в Бърбанк, а след това е работила при един лобист в Сакраменто. Затова я наехме, защото имаше опит със законите.
— Как е попаднала във Вашингтон?